Драги ми неандерталецо, разбирам, че се ядосваш от самата истина, но я приеми, въпреки че боли. Да, действителността е сурова.

Относно кариерата- възможно е. Това че вие мъжете не може да намерите златната среда, си е ваш проблем. Решавайте си го. Отгледана съм от майка, която постоянно пътува и търчи напред-назад в различни страни. Адвокат е. Имало е периоди, в които не сме се виждали седмици и повече, но не е имало момент, в който да съм имала нужда от нея и тя да не е била до мен. Чувахме се всеки ден, никога не ми е отказала помощ, винаги ми е съветвала, а когато съм изпадала в големи каши е зарязвала всичко, за да ми помогне. Няма минута, в която да съм усетила липсата й. Дори на хиляди километри разстояние, боли то в Лондон, Прага и т.н., ме контролираше изкъсо, знаеше за всеки проблем, следеше оценките и поведението ми, постоянно контактуваше и с класната, и останалите учители, не ми е позволяла никакви своеволия. Имах и имам всичко, от което се нуждая. Не ми е липсвало внимание, намирала съм утеха в кризисни ситуации, прекарвала съм невероятно ваканциите и уикендите с нея. Издъня ли се, няма да ме упрекне, няма да започне да ми крещи и вика, а ще ме успокои и ще ми посочи верния път, по който да тръгна. Започна ли да пропадам, ще е долу, за да ме хване. Да, майка ми се "юрна" да твори кариера и да печели пари, докато баща ми си поддържа хотелчето на морето и не се интересува коя съм аз, как се казвам и на колко години съм. Когато бях на 6 дойде за рожденния ми ден и ми подари хамстер... не помня друг мил жест от негова страна... когато му отидох на гости на 10 години ме караше да се обаждам по телефона и да му уреждам проститутки за петък вечер... не съм използвала никога думата "татко"... защо ли... а на 14 вечер имах братче от сериозната му любовница, която напусна преди Коледа... от материална гледна точка- майка ми е поела грижите за всичко- дрехи, храна, джобни и т.н., а баща ми... един път ми даде 5 лв. ... и ми каза да ида до супермаркета да му купя бира... дали съм израстнала сама? Не. Имам майка си. И когато имах нужда от обич и прегръдка... тя беше там. Кариерата й е се развива успешно, има собствен офис във Виена, но има и дъщеря, която никога не е чувствала липсата й. Колко странно...

А когато един мъж иска да продължи рода си и да има здраво семейство... би трябвало да си седне на задника и да се държи като баща и съпруг. Ест- да печели задоволителна сума пари, да уважава и покрепя жена си и децата си, независимо от обстоятелствата, а не да се държи като кретен... да се прави на изморен от дългия работен ден, да се оплаква от "тъпия" шеф, който пак не е харесал доклада му, да псува жена си, да бие децата задето имат по някоя и друга двойка... после да се напорка като свиня и да очаква почит... ХА ХА ХА

Всички жени сме си наясно, че не знаете нито да готвите, нито да си изперете мръсните чорапи, захвърлени в ъгъла на квартирата ви, обитавана само от мишки и хлебарки, нито да приемете недостатъците си като съвсем обикновено явление... да знаем, че можете да седите на дивана, докато ви поднасят цацата и пържените картофки, знаем, че няма да обърнете внимание на рисунката на детето си и ще я захвърлите настрани... знаем го... осъзнайте го и вие...

И ако твоите деца (горките!) висят по уличните стълбовете и останат само блед спомен в съзнанието ти... или обитават някоя влажна и мръсна килия... то моите деца няма да са такива!