Времената вече са такива, че всяка жена може да направи своя избор в живота. Някои искат да бъдат домакини - окей, щом им харесва. Но има разлика във това да бъдеш съпруга и да бъдеш робиня. Да се грижиш за мъжа си, защото го обичаш е разбираемо, но да гледаш да му угодиш, защото се чувстваш задължена, или защото те е страх да не го ядосаш - това мислене не го одобрявам. Едно такова семейство, не може да бъде здраво. Изборът да си домакиня или кариеристка трябва да е направен доброволно, а не заради следване на някакви стереотипи.

По отношение на децата - да, отсъствието на родителите е голям проблем, но защо трябва задължително майката да се грижи за тях? Всяко дете има нужда и от баща. Ако двама души се решат на такава стъпка, то ще трябва да се направят жертви, няма начин. И все пак особено в първите години майките имат главна роля в живота на малките вредители. И тогава се налага застой в професионално отношение. Но не виждам защо е лошо да има работещи майки, ако все пак намират достатъчно време, което да отделят на децата си.

Вярвам, че всеки човек има право да осъществи мечтите си. Аз искам да работя. Да се реализирам в "мъжка" сфера на дейност, която ме влече. Не съм просто "мъж" или "жена", аз съм личност и се водя по моите собствени интереси, които много често не съвпадат с тези на пола ми. Никога не съм харесвала "женската" работа. Ако един ден си намеря мъж, предполагам, и двамата ще работим и ще си делим домакинството. Ако не намеря мъж, който да ме приеме такава - това ще са последиците от избора ми и ще ми се наложи да ги приема.

Каквато и да е ролята на жената, най-важното е да се допълва с тази на мъжа (и обратно).