Влюбих се в едно момиче,не че това е нещо лошо или пък престъпно нали така,но за точно такова момиче аз само си мечтаех докато не се появи тя.Държеше се прекрасно и неописуемо страхотно.Влюби се и тя в мен и станахме гаджета.Всичко си вървеше идялно и изведнъж всичко се преобърна с краката нагоре.Тя се отдръпна,опитвах се да я разбера но тя така и не пожела да ми обясни и в последствие започнах да правя много грешки и тя се отдръпна още повече.Сега се стигна до такъв момент в който тя каза"Нека си дадем почивка" и аз естествено се съгласив в опит да я разбера и да и покажа че я обичам и че ще направя всичко за да е щаслива но уви стана още по зле.Сега незнам дали вобще ме обича и вече месеци наред съм тъжен,скарах се със всички и разруших целият си свят за да бъда с нея.Тя дори не каза нещо...Сега на моменти се държи супер мило а в други се държи така сякаш не се интересува от мен и намеква разни неща.Аз много пъти и казвах да поговорим и да разрешим най накрая всичко това,но каквото и да я питам,тя все отговаря"незнам".Всеки ден усещам как ме боли всеповече,как я обичам всеповече,но тя не ми позволява нито да продължа на пред нито да остана с нея.Все казва че имала проблеми,все се измъква по някъкъв начин... В момента се чуствам като премазан от някой валяк който минава през мен отново и отново.Аз лично немога да я напусна защото съм на мнението че обичаш ли някой го обичай до край,и самата мисъл да я зарежа ме кара да се самоубия.КАКВО ДА ПРАВЯ!?!

П.С.Някой може да кажат"ти си мъж,я се стегни малко."аз пък мога да кажа че това че съм мъж не означава че нямам чуства.И съм прекалено различен от другите,затова ако мислите да ме съдите по добре не пишете че ми е достатъчно трудно и не искам да се ядосвам за глупости.