Дневник.

[shmurkam]

Това са просто няколко реда за мое успокоение,които написах снощи и бих се почувствала добре ако ги постна и те просто изчезнат от съзнанието ми. На моменти са несвързани,но така ми тече мисълта. Да уточня-Девиландия,това е поя мовест от 63 стр,има я в сайта ми,сега пиша втора част. Абе просто поствам и толкоз...Такам започвам:
Дневникът на един олигофрен.
Здравейте! В тези няколко изречения бих искала да кажа всичко,което не успях и може би няма да мога. Има думи,които хората не смеят да изрекат,а само да напишат. Има листи,които не са за просто празни думи или чертички,а за да може човек да излее душата си. Е,май този е от втория вид. Не ви задължавам да четете това,то е за мое собствено успокоение. Просто премахвам прекалено много негативи и ненужна информация в съзнанието си. Нямам никакъв план,нито сценарии,пиша каквото мисля,затова може би ще звуча на моменти несвързано.
Сега е 23:15 часа,14.04.2008 година. Слушам как баба ми дълбоко хърка на съседното легло и някаква песен на Ейми Лий. Не е от най-добрите комбинации,но…Тъкмо съм свършила 18-та страница от втора книга на поредицата ми за Девиландия. Около мен цари обичаен хаос. Папката с повести и стихове ми е точно пред очите,няколко сборника са ме наобиколили и сякаш ми нашепват:”Реши си задачите,стига си драскала празни слова.”,но тъй като съм инат,продължавам да щракам по клавиатурата с изтъркани от натискане бутони. Знам,че утре пак трябва да ставам рано за да сваря да си напиша домашните,но не ми пука. Планирам няколко хайкута и нямам намерение да си лягам преди да ги свърша,но трябва да си направя и редовните 200 коремно преси. Защото и коремът ми си иска вниманието. Леко съм уморена,но и много подтисната. Днес видях приятелят ми да прегръща някакво момиче,което имам намерение да питам какво точно има между тях. Не познавам нито него,нито нея добре. Само знам,че от момента,в който го видях нещо ми хареса в него,макар да изглеждаше твърде небрежно. Зяпаше някъде с дълбоките си сини очи,клатеше леко глава в такт с мелодията на разума си и се почесваше по неизбръснатата си брадичка. Щом ме забеляза,излезе от транса си и ме попита стряскащо усмихнат с грапавия си глас:”А ти пък откъде се взе?”. Докато това момиче,тя просто надменно си изсъска името и заби овчи поглед в някакво списание. Шантава жена… Както и да е. В момента не ми е до тия двамата. Огромното количество от една четвърт малък Тоблерон,което бях излапала доста по-сериозно ме терзае. Е,обречена съм на още една безсънна нощ. Ще се въртя в леглото до зори,а щом успея да заспя,отново ще виждам бистрите му очи,които някак ме карат просто да се разплача,не разбирам защо. Но е тъжно,всеки път изплуват в съзнанието ми щом затворя моите,някак ми харесват. Само да ги гледам,без да им говоря. Но това ме дразни страшно много,защото не го желая. Не обичам,когато мозъкът ми не се контролира и прави каквото си поиска. Е,аз не исках и книга да напиша,но той,гадта,сам я написа,без да ме пита. Не може така! Това си е моето тяло и ще правя с него каквото искам. Или може би някъде навътре,много надълбоко искам да напиша следващата книга и да виждам сините очи?! Не,не…Няма да я бъде тая. Ох,кого заблуждавам? Крия се от самата себе си и си мисля,че като премълчавам всичко и послушно подавам китки за белезниците на роба на обикновеното и светско мислене,всичко е наред. Е,да,ама не е. Яд ме е,защото съзрявам всичко,виждам черното във всяко бяло и обратното. Яд ме е,защото всички си мислят,че са добре и всичко е наред. Е,да,ама не е така. Мислят си,че като си сложат тия слова на най-крайното чекмедже в мозъка,всичко ще изчезне. Е,да,ама мисълта и въображението нямат край,те са като звездите и числата. И докато търсиш края на цялата работа,сам си се изгубил. Тогава ти не изчезваш,само се забравяш. И живееш в един свят на заблуда и лъжи. Който няма край,както повечето неща в този свят. Но защо да ми пука? Не знам...Стига толкоз мъка и нещастие. Мисля,че си излях целия яд,така че да продължавам с по-веселата част. Ако въобще има такава...
Учителката ми по литература прочете една от измишльотините ми и за моя изненада я хареса. Това ме зарадва донякъде,донякъде се чувствах тъжна. Сега целият ми таен свят бе изгубил своята мистерия,затова реших да го обогатя и продължих да пиша за моя любим Лео. Дразни ме малко това,че е по-голям,но всички порастват. Сигурна съм,че и той не е много щастлив. Да,чувам го как ругае,че вече не му е интересно да играе на компютърни игри и че вече го досрамява да си подсвирква на улицата или да гони гълъбите пред общината. Жалко е наистина. Но все още има какво да се каже за него,все още чупи прозорци и се катери по покривите. Ясно ми е,че след като завърша втора книга,той вече няма да ми позволява да пиша за него. Ще трябва да се заема с някой друг Лео,защото този ще е прекалено голям и зрял. Ще се страхувам от него. Името Виктор ми харесва,хммм,вече виждам,че е нов ученик,има жълти котешки очи и настръхнала катранена коса,не е от приказливите...Ами то и моите родители да бяха вампири нямаше да ми се говори. Или пък....ах,не знам. Ще го измисля,само това е сигурно,че ще се казва Виктор. Като Виктор Калев и Виктор Юго,на втория не съм голяма почитателка,но няма значение. Не разбирам,защо момчетата с чорлав вид толкова ми харесват. Може би,защото са небрежни като мен...или просто,защото излъчват енергичност и младост. Както и да е,Виктор ще почака,защото Лео се е запътил към страховит свят,където времето спира и започва едновременно,Слънцето и Луната са едно и елфи и хора живеят заедно...Девиландия.

[shmurkam]

Да уточня,няма да се самоубивам и не съм депресиран пубер.

[kPuCkA]

Имаш дарба,която надявам се няма да пропилееш,ако я използваш и за по-сериозни неща,а не само за "страховит свят,където времето спира и започва едновременно,Слънцето и Луната са едно и елфи и хора живеят заедно...Девиландия." ще се получи нещо наистина хубаво.

[shmurkam]

Имаш дарба,която надявам се няма да пропилееш,ако я използваш и за по-сериозни неща,а не само за "страховит свят,където времето спира и започва едновременно,Слънцето и Луната са едно и елфи и хора живеят заедно...Девиландия." ще се получи нещо наистина хубаво.

Ха-ха,това е просто повест,но имам далеч по-интересни и смислехи неща ако искаш кликни и виж тук www.vivi-cufka.piczo.com още разработвам сайта и имам мн неща да добавям,но и тези там не са лоши,спорем моя лична преценка. Enjoy!

[Fantomche]

no words

[shmurkam]

no words

Е,чак толкова ли е зле?

[schranz]

ника ти ясно говори за какво става на въпрос...ако е вярно,не те осъждам..и аз го правех до скоро...имам една тетрадка с подобни неща,които съм си писала в безсънните ми нощи ;]

[shmurkam]

ника ти ясно говори за какво става на въпрос...ако е вярно,не те осъждам..и аз го правех до скоро...имам една тетрадка с подобни неща,които съм си писала в безсънните ми нощи ;]

Ъм,ника ми е от даскало. Защото не приемам наркотици и не пуша обаче винаги привличам шмъркалници и ми казват,че мириша на дрога(нз дали е вярно,ама го чувам по десет пъти всеки ден). Аз съм от ония момичета дето са уж послушни ама имат излъчване на мн лоши мацки. Като минавам по коридорите все на мене ми викат шмъркаш ли,шмъркаш ли,мацо?. Досадно е,но съм свикнала да съм "амфета". Това е нещо като пречистване на мозъка,няма нищо общо с дрогата. Просто съм V.I.P.(Very Inlove Person)

[VerryBerry]

Страхотно е,не спирай да пишеш

[beautiful_f]

Имаш дарба,която надявам се няма да пропилееш,ако я използваш и за по-сериозни неща,а не само за "страховит свят,където времето спира и започва едновременно,Слънцето и Луната са едно и елфи и хора живеят заедно...Девиландия." ще се получи нещо наистина хубаво.

браво

[ResPekT333]

Браво..!Много хубави неща си написала..!

Разгледах сайта ти мн е добър.!

Освен,че пишеш ти и рисуваш прекрасно...!

Браво мога да ти кажа само : Евала..!

Не спирай да пишеш и рисуваш....

Успехчета..!

[ANTIHUMAN]

Много е хубав сайта ти! -----------Част първа----------
Всяка дума и деяние имат значение. Много е хубав този разказ! Не успях да намеря името ,но е много готин! Продължавай във същия дух!Рисунката на котката която седи на гробищата е много хубава!