Искам просто да споделя болката и мъката си.
Ужасно много съм влюбена,наистина е много силно,а си нямам и на идея дори какво мисли за мен той.Няма и ден,в който да не мисля за него,няма вечер,в която да не заспивам с мисълта за него и сутрин,в която да не се събудя с мисълта,че в този ден ще го видя.
Когато го видя,не запърхвам пеперуди в стомаха ми,краката ми не затреперват и дори нямам влюбено изражение.А няма и как да е така!
След седмица той завършва моето училище и просто знам,че после едва ли ще го виждам често.Нямам силата и увереността да му разкрия чувствата си.Постоянно си повтарям,че на последния му ден в моето училище ще му призная,но просто се познавам достатъчно добре и знам,че няма да го направя.Когато го видя усещам болка в сърцето и мъка,че това сигурно е последният път когато ще го видя така!
Нямам сили дори да помисля за друг.Всички ми повтарят,ще го забравиш.Знам ,че има вероятност това да се случи,но не мога и да си представя да обичам друг.
Не е нужно да ми дават съвети,ако все пак някой иска ще го оценя.Просто исках да споделя мъкаа си.

Модерирано от Бандитка по т.7 от правилата