Дългото разстояние-проблем..

[NeLLy_BaBy]

Здравейте, пускам тази тема с надежда да ми дадете съвет относно нещо , което ме притеснява. Значи тази година аз и моя приятел завършваме и двамата училище. Аз най-вероятно ще ида да уча, а той ще си остане в нашето малко градче. Отначало се надявах , че и той ще учи но не стана така, защото за сега това не му влиза в плановете тази година. Първо иска да поработи. Мен ми е супер кофти като си помисля, че най-вероятно може би ще се наложи да се разделим тъй като аз ще се връщам по-рядко(там където искам да уча не е изобщо близо да нашия град). Ще се виждаме може би два пъти в месеца.
Верно, че това което ме притеснява някои може би биха казали че е бял кахър, но много обичам приятеля си и не искам да се разделяме. Как да се оттърва от тази гадна мисъл, която напоследък не ми дава мира? Говорили сме си на тази тема доста.Вярно е донякъде и това че аок двама души се обичат разстоянието не би била толкова голяма пречка,но аз не съм много съгласна с това.Благодаря предварително за съветите.

[samonervi]

С мен се случи същото.Приеха ме и сега сме на 380 км един от друг.Прибирам се когато мога,ако може идва и той.Не е нужно да се разделяте,връзката от разстояние е много трудно нещо,често ще се карате,ще плачеш и т.н.Прецени дали ще можеш да се справиш ,но недей да оставаш с него само с мисълта,че ако сте заедно всичко ще е ок.Ако те приемат отивай да учиш,ако той те обича ще те чака .И когато и да се прибираш и за колкото и време да е той ще те разбере

[NeLLy_BaBy]

Благодаря за мнението. Аз го обичам достатъчно , за да не се откажа и знам колко трудно ще ни бъде.нам че и той ни обича и дано останем заедно.

[samonervi]

Просто не мисли отсега затова.Като дойде септември и трябва да заминеш тогава ще е гадно.Сега просто се радвай на времето прекарано с него.Нещата ще се наредят сами

[LGPznew]

Ако твоят приятел не те иска,ела до Пазарджик...