..утро

Вървя по пясъка, а слънцето все още спи. Случайно изплъзнал се лъч светлина се разля по неподвижните води на морето. Затварям очи и си играя с вятъра..опитвам се да го усетя със всяка своя частица..и дишам..сякаш за първи път..наистина дишам..
Тичам а пръските солена вода летят като внезапно полудели пеперуди..всичко наоколо крещи безмълвно..
Слънчевата светлина вече залива сетивата ми и не усещам нищо друго..лежа на студения, мокър пясък и гледам безоблачното небе..всичко е толкова пълно с живот..толкова просто и великолепно..а аз ..треперя..толкова сива..


..не пиша често и дори не съм сигурна дали това може да се нарече разказ или не..нещо непоределено е..просто чувство.. така го усещам..