Цитирай Първоначално написано от maybelline
Само ми кажи, че не си от типа "Емо", защото тогава не мога да ти помогна - такива хора са си решили, че живота е скапан по принцип и от позиране не им остава време да мислят с главите си.
Нормално е през тинейджърските години да преминаваш през такива моменти, в които всичко ти се струва безсмислено и имаш чувството, че целият свят те мрази. Разбира се, можеш да се справиш с това, но е важно да знаеш, че е нормално и няма да ти се наложи да опираш до психолози
Когато изпаднеш пак в такъв момент, се отдели от другите. Отиди на спокойствие в стаята си, легни и затвори очи. Отпусни се, поеми си въздух и издишай бавно. След това помисли за всички хубави неща в живота си - родители, които правят всичко за да имаш добро бъдеще, приятелят ти, който те обича, най-добрите ти приятели, които обичат да прекарват времето си с теб. Помисли също за бъдещето си - сега ходиш на училище, за да излезеш оттам с нещо в главата, евентуално да влезеш в университет и да имаш доста добре платена работа след това. Ще имаш и семейство - съпруг, който те обича, деца, които зависят от майка си и решенията, които тя взима. Тогава няма да можеш да се откажеш и да вдигнеш ръце Ще изживееш още страхотни моменти, но ако се откажеш от живота, това никога няма да се случи. Когато човек умре, живота му приключва и няма връщане назад - нямаш емоции, не мислиш, нищо не се случва с теб по-нататък. Оставаш само една информация, че някога си съществувала. И това трае вечно - след смъртта няма "време". Просто нищо. Затова си заслужава да останеш тук. Има много неприятни моменти и те се налагт, защото без да изживееш гадните моменти, няма как да оцениш прекрасните моменти. А те ще дойдат, имай търпение

П.С. Личен опит - опирала съм до много по-тежки моменти, като прекрасните след това достойно компенсират
+100000000000000000000000000000000000