Eсе върху "Тавански спомени" на В.Петров

[lumo]

Здравейте!
Моля Ви помогнете! Трябва ми есе, свързано с поемата "Тавански спомени" на Валери Петров на една от следните теми:
Любов и раздяла
Делника в любовта и любовта в делника
Вероника-животът е море
Много благодаря предварително.

т.7 от Правилника!

Модерирано от sh3_1s_7h3_0n3

[sword]

http://forums.webleit.com/viewtopic.php?f=18&t=4720

Виж тука .. ако нещо ти помогне

[pyfpaff]

аз скоро писах класна и се опитах да събера всичко от нета в едно..ето какво се получи...
Не е възможно валери п. Да бъде сбъркан с др блг.поет защото при никого не може да се открие неговото развихрено въображение съчетано с мъдра истина на осъзната печал с игрива ирония..Тавански спомени е доказателство за това...
В.петров насочва вниманието ни към привидно обикновенни неща случки и преживявания.Героите му са обикновенни мдадежи населяващи делничния бълг.свят.Делния крие усмивката и тъгата радостта и болката мечтите и надеждите на влубената двоика.
„Тавански спомени” е поема за една младежка лубов-пламнала и угаснала.За влубения младеж делника се е превърнал в празник
„биеше сърцето гръмко в гърдите
Саксофони спиреха
Облаци хвърчаха”
Сърцето му тупти когато е до своята лубима.заобикалящия го свят е красив и изпълнен с музика.Първите срещи,първите трепети..желанието да опознае света на лубовта-младежката душа ликува...
Но всичко се превръща в навик и лубовта умира ден по ден..осават само спомените... Споменът, нахлул в съзнанието на лирическия ге¬рой, му носи тъга и усещане за пустота. Валери Петров въвежда мотива за спомена с анафорите „помниш”, „помниш ли”, „не помниш ли”. Те се свързват и с водения мислено диалог с любимата, и с търсената съпричастност. Тъжното е, че любовта бързо е отми¬нала и е дошла раздялата. Разочарованият вижда по друг начин света - всичко е безсмислено, неинтересно, скучно и досадно. Делникът е сив и еднообразен и е несъвместим с поривите на любовта. Умело поетът въвежда сменената гледна точка, като отново използ¬ва детайлите от обстановката и преживяванията:
Празни бяха срещите, глупави - алеите, стаята ми-хладна, пастите - безвкусни и дори ядосващи - стенните рога.
Валери Петров описва раздялата подробно, като разгръща картината на градските улици - декор на чувствата, и проследява преживяванията. Раздялата носи тъга, а тъгата е трайно чувство у хората, което много бързо измества мимолетното щастие. Двамата влюбени, доскоро близки, слели душите си в едно, сега се усещат чужди, не бързат един към друг, а градът с улиците и познатите места не им носи радост. Пос¬ледната им среща разкрива охладнелите чувства. Тя е край на нещо хубаво, романтично, запълващо до кра¬ен предел душите им. Героят усеща, че любовта си е отишла и въпреки това изпитва тъга:
И аз си мислех: „Вече сме към края. ” И тъжно ми е, а защо, не зная
Светът помръква..изчезва слънцето и всичко започва да дразни другия..Налага се усещането за това че всичко вече еизминато и остаряло.
„каквото и да говорехме
И сторехме говорено и сторено бе веч”
Еднообзразието отегчава и убива най нежните чувства на света..нищо вече не е така красиво..нищо не се случва а лъбовта има нужда от нови искри..”
Кой може да каже защо идва и защо си отива лю¬бовта. Няма готови рецепти, но със сигурност остава болка в сърцето. Ежедневието, изпълнено със сивота и еднообразие, е отнело радостта от любовта. Делни¬кът е убил романтичните пориви. И героят не знае защо това се е случило, но усеща, че е дошъл краят и е нужна промяна.Мисълта поема по др земи на мечтанието..”какво ли е да плаваш с параход”Тези мечти вече не са споделени..просто защото лубовта я няма..
Два пъти повтореният стих „И празен беше праз¬ничния ден” подчертава отчуждението и пустотата в душите им. Такива са нещата от живота, казва Валери Петров - радостта се сменя с тъга, тъгата - с надежда или безразличие. Преситени, търсещи новото, те тръгват поотделно по житейския си път. Но преди това, като финал на връзката, а може би на шега, двамата СИ правят обща снимка.запечатала спомена за някогашното им щастие..невъзвратимия край идва..”края беше близо и то 100 на 100”..спират преструвките.Идва последната целувка за сбогом..Но все пак лубовта оставя огромна диря..и макар отминала тя не може да бъде заличена и ако е била истинска винаги възкръсва ако не наяве то в спомените ..Лубовта понякога е прекрасна понякога носи печал но винаги е красива
. Стихот¬ворението Тавански спомен”, разказващо една на пръв поглед банална история, която се е случвала и ще се случва в живота безброй пъти, събужда в ду¬шата на читателя приглушена тъга, защото го подканя да се върне към своите спомени и своите истини за любовта и раздялата, за нуждата от обич, за търсено¬то, но често пропилявано щастие.