Здравей, драги читателю. Целта на този сайт е една-да разсее нереалното количество глупости, които се изговориха в последните няколко месеца относно нашумялата мода наричана от новинарите “ЕМО”. Този текст е подходящ както и за родители, търсещи достоверна информация относно въпросната мода и нейното място в България, както и за множеството “експерти”, които обсъждат, плюят и защитават “ЕМО” без да имат и най-бегла представа за какво става дума.

Започваме с най-важните три неща, които трябва да се запомнят относно модата “ЕМО”.

1. Няма такова нещо като мода “ЕМО”.
2. Няма такова нещо като култ “ЕМО”
3. В България, към днешна дата няма нито един човек, който може да бъде назован като “иму”, както е във чужбина тази “титла”.

В медиите се изговориха купища глупости, обикновенно включващи вълнуващи истории за младежи, които били жертва на култа “ЕМО”, включително широко разпространеният девиз “Кухнята, ножът, вените, край на проблемите”. Както, надявам се по-интелигентният читател би забелязал, този изключително безумен лозунг трудно може да бъде възприет като реален. Изисква се изключително болно или отегчено съзнание, за да може той да бъде нечие мото, респективно може да приемем, че той е фалшив, измислен и преиначен от медиите.
Фалшивият лозунг ни води към измисленият и пропагандиран за истински култ “ЕМО”. Просто не съществува подобно нещо. Няма организация “ЕМО”, няма водачи “ЕМО”, няма никакъв кодекс “ЕМО”. Просто подобно нещо не съществува, камо ли децата на България да стават негови жертви. Малко адекватност, моля ви се.
От култа минаваме на по-голямото безумие, така наречената мода “ЕМО”. Отново несъществуващо понятие раздухвано наляво надясно като действително. Особено фрапиращи са така наречените “ЕМО” хейтъри, които са една много интересна прослойка на българското общество. Те критикуват несъществуващ стил, обявяват агресивното си отношение спрямо него и отправят заплахи. Естествено, единствените “ЕМОТА”, които са виждали са американски такива по интернет или бледият опит за такива по българските интернет сайтове, но важното е да се отправят заплахи към всеки и всичко.
В България няма “ЕМО” мода. В България има Scene Kids мода. Най-лесният начин да се обясни какво представлява това е неговият превод – позиори. Това са хора, вземащи някаква идея от чужбина и повдигаща я на родна почва като стил. Това са почти ексклузивно момичета на възраст 12-18 години, които полагат изключително усилие да изглеждат като “американските емовци”. Не случайно безумната и неадекватна статия в списание “Тема”, която бе посветена на несъществуващата мода “ЕМО” бе интервю с едно момиче, което уж държи някакъв “ЕМО” портал. В изключително хумористичният текст на тази статия, въпросната девойка бе споделила страхотните си проблеми-карала се със своя приятелка, имала лоши оценки в училище и била направила опит за самоубийство в следствие на това.
Единственото, което ми дойде на ум след прочита на това този безумен текст бе “Ах на бати, милото позиорче”.

До момента бяха изяснени две неща, първото е, че не съществува култ “ЕМО”. Децата ви са в безопасност, доколкото употребата на думата безопасност е възможна в България. Втората, е че не съществува мода “ЕМО”, това е безумно изявление използвано предимно от некомпетентни скандалджий. Рок музиката, която уж се свързва с модата “ЕМО” е нещо съвсем отделно. Музиката и Scene Kids модата не са едно цяло, едното не произлиза от другото и vice versa.

За да бъде един човек “иму”, както е правилната употреба на този термин в чужбина, той трябва да е слушател и посетител на post-hardcore/punk-rock сцената. Подобни хора в България няма, защото подобна сцена не съществува. Като изключим шепа банди, които имат редки участия в някой от родните клубове, не можем да говорим за каквато и да е “иму” музикална сцена.

Време е да се спре с безумието наречено “ЕМО” в България. Скандалите, агресията и безумното плещене на глупости по темата ескалираха до невъзможни нива. От една страна са абсолютно безумните Scene Kids, които в най-добрият случаи могат да бъдат наречени неадекватни. От другата страна на барикадата са множеството “EMO” хейтъри, които впечатляват с далновидни и добре обосновани аргументи от сорта на “ми ъ ъ ъ емото е тъпо и емовците са тъпи”. Третата в “спора” медиите и страничните наблюдатели, които объркани от цялостната история започват да промотират нереални факти като посоченият в началото на статията девиз “Кухнята, ножът, вените, край на проблемите”.

Заобиколени от невежеството на целокупна България и потресени от ширещата се простотия по темата, ние авторите на този сайт се опитахме да дадем адекватно становище по темата. Ако има проблем, който се разпространява в нашата родина и той трябва да бъде коментиран, то това е така наречения cutting. Тази “чудна” идея, свита от американските Scene Kids представлява концепцията от себенараняване чрез порязване с остър предмет. На сайта fallchildren е предоставена достатъчна информация относно рок музиката стояща зад истинските “имута” и има ли почва тя у нас.

Авторите на този сайт стоят само зад една идея и тя е “Малко Адекватност”. Това е нашият лозунг, девиз и мото. Не намираме за нормално цяла България да се разкъсва по фрапантният “ЕМО” казус, който дори не е реален проблем. Истината е, че зад тази раздухана “мода” стоят шепа виновници.
Първо претендиращите за “ЕМОТА” личностти, които с неосведомеността си и желание да бъдат различни, превърнаха слушателите на модерната рок музика в България на посмешище.
На второ място стоят множеството хора, очевидно без работа, които се изявиха като критикари на горе посочената група. За съжаление, вместо да плюят по истинският проблем, а той е изкривяването на чужд стил и тоталното преобръщане на идеите му, те започнаха да скандират с омраза “гадни, тъпи емовци”. Защо са гадни и тъпи не се разбра, но явно са такива. Има един термин в английският език за подобни критикари и той е red necks. В превод на български, селяндури. Вадете си сами изводите.
Третият виновник за целият “сеир” са родните медии, които в най-добрия случаи могат да бъдат определени като неадекватни. Наум ми идват и по-тежки определения като “жалка прослойка неграмотни пишман журналисти, търсещи евтина сензация под формата на фалшиви и изфабрикувани факти.