Емотата са си емота. Не ме късае какво правят, защото животите са си техни и те решават как да живеят. Имам приятели емо-та и честно казано не мисля, че родителите им се интересуват и изобщо знаят, че децата им принадлежат към така нареченото емо-движение. Те по-скоро възприемат външният им вид като поредната модна тенденция и не виждат нищо ненормално в това, че синовете им ходят с дълги бретони, прилепнали дънки, розови блузки с черепи и т.н. Пък и не смятам, че само прическата и дрехите те превръщат в Емо. Приятелите ми се имат за Емо-та, но не мисля, че дълбоко в себе си осъзнават какво същност е да си Емо