дойде и моя ред да изкажа своята болка някои от вас може да ме упрекват и съдят,но не съм виновна че обичам точно него....и така историята е следната...преди една година излизах с момчето което нетрябваше с което ми беше забранено...но нали знаете забранения плод е най-сладък.Той беше женен.познавах ме се от много време,но нищо не е имало м/у нас...преди 5 години бях мн влюбена във него или поне така си мислех,но всичко отмина и замина...поне до миналата година когато пак се срещнахме в едно заведение в което се събираха наши общи познати и така видяхме се заговорихме се той ми каза че не се разбира със жена си,че не е щастлив и аз просто го съжалих...и така той искаше да си размениме телефоните за да се чуваме и да ми споделя...разбрах го наистина тежко е да няма кой а те изслуша,заинтересувах се от историята му и си дадох тел.номер...от толкова разговори с него накрая се съгласих да отидем някъде да си поговорим...но със времето разбрах че м/у нас не е приятелство,а че и двамата се влюбваме което не беше правилно...но вече беше късно почнахме да излизаме все по-често и изобщо не се криехме...докато се случи тфа че жена му разбра...разделиха се,но аз чуствах вина бях виновна и го признах,но тфа бяха моите чувства и неговите...но почнаха много проблеми едвам се справяхме то бяха заплахи и каво ли не..почнахме да се караме,аз накрая неиздържах и така след 5месеца се разделихме..все още го обичам но не трябва да е с мен а със жена си..и детето...след известно време той се събра със семейството си...но аз и до ден днешен имам проблеми...и така немога да го забравя и мисля 4е никога нямма да го забравя