- Форум
- Тийн интереси и проблеми
- Любов
- Хем я искам, хем не искам да се занимавам с глупости вече...
ПроблемТъй като съм прекалено в джаза за да генерирам собствено решение(отново не съм спал > 24 часа...) ще ми е от полза да видя няколко съвета. Тъй като темата е "time consuming"(отнемаща време) и ako нямате такова, можете просто да използвате "back" бутона на браузъра Ви и да си изберете някоя от другите теми
Да видим откъде да започнем... значи става дума за момичето от ей този ми пост . След като сте добили първична представа мога да продължа направо със текущата ситуация - един познат реши да прекрати предоставяните от него http/ftp/etc услуги тъй като потребителите не бяха много, нито пък благодарни за предоставените безплатни блага. Поради носталгия(тези неща вървяха от около 5-6 години) човекът искаше да направим пълен бакъп на данните които имаше там, след което да приготвим сървърите за новите по-комерсиални цели. Не беше фиксирал определена дата за това начинание и ми се стовари малко изненадващо, но когато се обади отидох, отлагайки всичките си планове за днес(понеделник). Та както кротко си работя по задачките, вземам решението че ми е скучно докато чакам процесите и ще вляза малко да разгледам какво става из моята система(която бях поверил на няколко човека за пет-шест дена докато си "почивам"... не че не я наглеждах пак (: навици... ) И оттук вече мога да приложа директен лог:
След като сте имали нервите да стигнете до тук(предполага се че сте прочели всичко) мога да премина към въпросите си. На първо място стои: "К`во да правя?!?" Имам предвид... не мога да стоя с нея постоянно както тя иска. По принцип прекарвам по около 4-5 дена в един град, после заминавам за някой друг град... Освен това имам лошото предчувствие че като се видим ще започне да ми говори за любов. А така не бива. Тъкмо се оттървах от предната грозна случка преди... колко вече стана... някъде между 6 и 12 месеца. И не искам пак да се започва отначало със всичките глупави истории... искам почивка от порядъка на поне 50-60 години пред отново да се занимавам с такива неща. Една позната описа ситуация подобна на тази и ще си позволя да я цитирам:Първоначално написано от LogFile.0293409845.zOS
И аз сега седя и се чудя. Като се прибера как да постъпя... давайте предложения(и ако може да се обосновете... иначе пак ще мина на системата "Онче-Бонче, счупено пиронче" и кой знае какво ще си докарам на главата...)Първоначално написано от Lysander
ПС. Предврително благодарим че не спамите по темата с излишни мнения които нямат общо с нея.![]()
Отдавна ви чета и все повече се гордея с нашата страна: ето вече и в психиатриите интернет е достъпен.
My evul side ish powered by nostalgia... hush!
Щом не искаш да започваш връзка недей, защото щом не си готов после ще нараниш момичето.....Кажи и как стоят нещата тя трябва да го знае, защото май изпитва чувства към теб .......
...
защо не й кажеш същото за сладоледа? Обясни й, че не искаш да се обвързваш сега. Кажи й, че означава нещо за теб (все пак това се чете в поста ти отначало-там магическите неша) и все пак не знаеш какво да правиш
Първоначално написано от Say It Right
Първоначално написано от Say It Right
Първоначално написано от Say It Right
Sega neznaesh kakvo iskash,no povqrvai mi (pone pri men se poluchava taka),kogato se priberesh,kogato q vidish i sled kato ste si si razmenili nqkolko izrecheniq - ti shte si sys qsna predstava - kakvo iskash i po koi pyt da trygnesh.Normalno e v momenta da si razdvoen i da ne znaesh kakvo iskash.Kato sym ti chela drugite postove opredeleno se useshta che dosta si naranen ot bivshata si...i tova syshto si kazva svoqta duma...
NE go misli mnogo - ostavi vsichko da se naredi ot samo sebe si - poslushai syrceto si!
Uspeh!
A qui
Направих най-логичното което можеше да се очаква от мен в подобен момент. Както си вървях щастлив към колата за да поема към гореупоменатата посока изведнъж светът заглъхна, нещата започнаха да стават все по-ярки докато накрая изгубиха очертанията си... после нещата протекоха малко по-динамично... усетих че падам надолу - отначало плавно, после малко по-бързо. Последва галантен удар в нещо, което съм сигурен че беше земята. Ми да - припаднах.![]()
Събуждането не беше приятно. Гледаш - всичко бяло и някакви разноцветни петна подскачат наоколо. Чувам някакви гласове покрай мен, обаче мозъка отказва да ги декодира. И някакво странно чувство за ... МОКРО? Вода! Да, това е вода. Защо, как...къде? По лицето ми?!? Инстинктивно протягам ръка за да се предпазя. Чува се вик на болка - май ударих причината за водата по себе си. Доволен съм - давам команда на лицето ми да се усмихне, кой знае какъв е бил резултата - не получих обратна връзка с тези мускули. Петната започват полека да изчезват. Перфектно - вече виждам откъси от реалността. Или поне контурите. Успявам да извикам че съм добре и да прекратят всякакви водо&шамарни действия. Изслушвам накратко какво ми се е случило, докато събирам сили да стана. Историята им се вързва със спомените ми - перфектно. Удрям две дълги кафета на екс и съм като нов.
Възмутен съм от предателството на тялото си!![]()
След малко(като си привърша РедБулл-чето) заминавам... ще импровизирам при срещата... поне в това съм добър.
Отдавна ви чета и все повече се гордея с нашата страна: ето вече и в психиатриите интернет е достъпен.
My evul side ish powered by nostalgia... hush!
"Every love`s the love before in a duller dress" - Dorothy Parker(ако не се бъркам...)
Нещата не протекоха добре...
Та... прибирам се аз разман и раздвоен вкъщи. Обикалям из апартамнета, търся къде се е скатала мишката. Логично стигаме до спалнята, където няма осветление(странно...). Влизам слепешком и нещо ми се стоварва вгръб с достатъчна инерция за да ме просне върху леглото. Вкопчва се в мен и ме стиска. Успявам да се обърна и да погледна дали е тя. Мда, тя е. Супер. Намерихме се.
Настава някакво шантаво дълго мълчание. Лежим си. Сигурно са минали десет минути или повече, когато вече не издържам и решавам да кажа нещо, каквото и да е. Едва започвам с "Бебе, мислиш ли че..." при което тя ми запушва устата с езика си... е тука раздвоението ми се съедини и гласува и с двете ми ръце за каузата...(по дяволите, тръпката беше неописуема, как да устоиш) Последваха няколко от най-приятните минути в живота ми... само че по едно време ръкта й започна бавно да пъпли от вратът ми надолу. Тук се намеси здравият разум - някъде по средата на пътя върнах ръката й на начална позиция. Тя спря за малко, дръпна се, поогледа ме. Аз вдигнах рамене все едно нищо не съм разбрал(точно като емотиконката -
). И пак продължихме със заниманията отпреди малко. Ръката й пак започна да пълзи бавно нататък. Хванах я, обяче тя продължи да упорства - продължава да се опитва да я премести надолу. Мобилизирам си силите, изкарвам си мислите от главата какво ли ще е ако я оставя да го направи и я издърпвам обратно при мен. Прегрънахме се и замълчахме пак за малко. Тъкмо обмислях как да подхвана темата че точно в момента не съм много сигурен дали искам да сме заедно или не, когато усетих че тя плаче. Почна да ми говори разни неща от сорта на "Не съм ли достатъчно добра за теб" и "имаш си някоя друга, нали" без изобщо да ми даде шанс да отговорям. Почна да се самонавива, както си обичат жените. Дръпна се от мен, застана в другият край на леглото и продължи да си плаче. Аз седя и не мога а взема решение какво се случва. Опитах се да я прегърна и да я успокоя, обаче тя скочи, каза през рамо "остави ме малко сама" и отпраши на терасата и си легна на шезлонга. Продължи да плаче и си запали цигара... това издържах да го гледам само пет минути след което отидох до най-близкият магазин и почнах да си купувам ранзи неща за да убия времето. Да съм се забавил максимум половин час... прибирам се и търча като малоумен идиот да гледам какво става на терасата. Тя още е там и е заспала блажено. Подтиснах желанието да й метна една кофа леденостудена вода. Трудно. Много трудно, но го направих. Взех я внимателно и я преместих обратно на леглото. Това което ме закова е че тъкмо когато я оставях на леглото в просъница измъмри "Бичам те бебе" след което въздъхна и си зарови главата във възглавницата.
Мммм... това е в общи линии. Сега ми е малко гузно да ида да си спя в леглото при нея, затова кибича на компютрите. Пускам пингове наляво-надясно. Пък има и друга причина - като не спя сега, това значи че ще спя после, тоест - тя може да си тръгне докато спя ако не иска повече да е покрай мен, без особени проблеми/обяснения/и т.н.
Замислих се над нещата. Тя е доста красиво и умно(тук можем да поспорим... но ще пасуваме) момиче и не виждам причина защо да не дадем шанс на нещата да се развият малко. Сега като погледна назад - държал съм се като тотален идиот. Няма значение колко време не съм спал, губил ли съм съзнание, доктори ли са ме държали, колко километра съм изминал за да се докопам до тук - фактите са налице: Закъснях. Трябваше да съм тук около 3-4 следобед, появих се в 10 - 10 и 15 вечерта... Логично е да е и леко изнервена. Имах хиляди възможни начини да не я карам да плаче, естествено ако си бях размърдал мозъка. I fail.
Значи трябва да компенсираме нещата. Затова ако се събудя и тя все още е тук, ще й предложа да си направим една малка разходка... така като си гледам графика, се очертава да е в четвъртък вечер, освен ако извънземните не са решили да нападат точно тогава(друго не виждам какво може да ме спре). Щом толкова много държи да го направим - окей, но ще бъде по моят начин. Има един хубав хотел в централна Стара Планина(няма населени места близко до него). Ще мръднем натам, имат невероятен ресторант - храната там не подлежи на каквато и да е критика. Ще отделим малко време в унищожаване на кулинарните уникати, после ще мръднем малко из природата да се поразходим докато ни оправят стаята(доста се имаме с управителя, така че ще ми угоди - да зарине цялата стая в розови листа и да палне няколко свещи). След като се върнем от разходката - ще става каквото има да става... само да има мир.
Ако някой може да измисли по-добър план - отворен съм за предложения...
PS. Знам че ставам оттегчителен с тези дълги постове и съм наистина признателен на хората които си губят времето да ги четат(с всичките им правописни грешки)![]()
Отдавна ви чета и все повече се гордея с нашата страна: ето вече и в психиатриите интернет е достъпен.
My evul side ish powered by nostalgia... hush!
+1Първоначално написано от [*Cr!ST!AnO`STyLe*
http://prize.bg/slynchic3 :P vlezte
www.slynchic3.aha.bg
Lovesick No longer, 'cause now I'm over you
Lovesick I'm stronger and it feels so good
Lovesick No longer, so what you gonna do?
Lovesick Understand, it's a fact
I'm not lovesick
хммм...не,човече..Много ми харесва стила ти на писане...разказваш едно такова увлекателно и будиш интерес![]()
та за твоето проблемче най-добре бъди честен с нея и и кажи какво чувстваш поне за момента..нека да е наясно... по-хубаво е да знаеш, отколкото да живееш в някаква илюзия..после нещата стават по мъчителни.. успех!
![]()
Хах, ако някои неща не съвпадаха щях да кажа, че се казваш Сава. На стил на писане го докарваш, той така и говори, за тебе не знам.
Обаче оставам със странното впечатление, че не знаеш ТОЧНО какво чувстваш към нея. Що се отнася до това, че искаш 50-60 години почивка, ако ги получиш след 5 ще ти се иска да не си, другия вариант е да почнеш да играеш разни WoooooooooooW и т.н. игри по 24/7, и такива познати имам. Мисля че работата ти заема доста голяма част от времето ти и за това имаш, някак си, странна преценка за нещата. А иначе си личи, че не ти е съвсем безразлична, обаче (погледни предишното изречение) ти пречи.
Силно се съмнявам, че ще си е тръгнала, по това, което прочетох, е достатъчно луднала по тебе и едва ли ще те остави толкова лесно, а и ти не е като да си и казал "сори, ма не те щъ", а четвъртък, ще е малко късно, според мен.
Айде успех от мене.
If you want to fuck the sky, you must teach your dick to fly.
Получи се почти перфектно (:
Леееекичко изместихме графика, за да минем да кажем "здрасти" на една изложба в която инцидентно беше решил да вземе участие и баща ми(художници - иди и ги разбери...). Наложи се дръпна една бърза реч "как в днешното невероятно бързо течащото, напрегнато и завзето от техниката време сме забравили да се наслаждаваме на изкуството" - пълна импровизация, която според мен не би заблудила и четвъртокласник. Само че хората много я харесаха. Идиоти. Целта ми беше да отбия номера , a не да ме аплодират, да искат да си поприказваме и да ме канят на други подобни места. Оттървах се благодарение на охраната(казах им да се почерпят на корем за сметка на баща ми). Само че се оказа че на бебето му било харесало на изложбата и май ще иска да ходим и на други
наистина оценявам безплатните коктейли в такъв момент...
След като свърши гореупоменатата пародия набрахме останалите 30-тина километра до хотелчето в планината. Свалям шапка на моя човек(управителя) за перфектно свършената работа. На входа на зоната ни посрещна охраната(явно предварително информирана как изглеждаме и за какво идваме) и много услужливо ни ескортираха до самият хотел. Там пък вече бяхме поети от моят човек (: Получихме си младоженският апартамент(с хубав изглед към езерце, даже се замислих дали не мога да ловя риба от терасата, но за съжаление не си носех въдица... нищо - следващият път). Възползвахме се едновременно от палачинките, сметаната и ягодките. Перфектна комбинация.
После отидохме на разходка(за която уж бяхме там...). Изкатерихме се по една приятна височинка, след която има нещо като пропаст...(живял съм на 15-тия етаж няколко месеца... е - това определно беше по-дълбочка пропаст) Гушнахме се, провесихме си краката в Нищото. Гледахме си залеза
Понаплаших я малко с истории за караконджулите които живеят в гората и излизат да ядат хора нощем пък тя нали си е морско момиче - вързва се
Затова и се върнахме поне два пъти по-бързо отколкото стигнахме до мястото(предполагам и нанадолнището си е казало думата, и все пак, и все пак... ]:> )
От разодките обикновенно се огладнява. Тaзи разходка не прави изключение. Изядох си най-хубавата в живота еленкса пържола(не беше трудно - това ми беше първата такава... така да се каже - бях девствен откъм еленските пържоли [-o< ). Вместо хляб ползвах пилешки хапчици. Това да преядеш само с месо - няма второ такова преяждане(отдавна не го бях правил, чак бях забравил колко доволен се чувствам след това). Като добавим и голямата табла с най-различни плодове - грозде, ягодки, черешки, резенчета пъпеш и какво ли още не - няма как човек да не се чуства заситен до предела на възможностите си. Ама не ми остана място за мелбичкаА, да - междувременно ни заринаха стаята с розови листа. От любопитство попитах колко рози са били необходими(да запълнят младоженският апартамент до малко над глезена...) - около 3000 били стигнали...
и само стотина свещи...
уатевър - това в комбинация с подходящата музика създаде благоприлична обсановка за... хм... да го наречем "малко повече от гушкане"
![]()
И аз се замислих дали четвъртък няма да е много късно, но - не, не беше късно. И да - чакането си заслужаваше(съдейки по реакцията). Като краен резултат ми се струва по-добре отколкото нещо доста по-семпло вкъщи... все пак си имаме само един първи път заедно, трябва ли да го пропиляваме лекомислено? :>
Топик лок: "Хем я искам, хем не искам да се занимавам с глупости вече..." -> "Глупостта взе превес над здравият разум, моля затегнете коланите и се наслаждавайте".
Отдавна ви чета и все повече се гордея с нашата страна: ето вече и в психиатриите интернет е достъпен.
My evul side ish powered by nostalgia... hush!
Аз не мога да разбера какво толкова се чудиш.Давай напред пък каквото стане.Животът ти както го описа в постовете си е една неосъществима мечта за мен,която за съжаление май никога няма да да изпитам.Направо като ти четох постовете ти ми се насълзиха очите.Такъв живот,за който винаги съм мечтал,но съм нямал...и може би никога няма да имам.
За пореден път остановявам че хорат сме много неблагодарни същества и когато ни се даде нещо ние искаме и още и още.
Хахах толкова време си загубх,з ад а прочета целия ти "разказ", но си заслужавашеНадявам се с момичето да имате такава вълшебна връзка, каквото е било и началото.
![]()
Всъщност... Забрави какво ти казах и се усмихни! =)
егати темата изкефи ме !!!!
Та на админчето искам да го посъветвам да обясни на мацето как стоят нещата и заедно да вземат решение какво ще последва от тук нататък.Но естествено да не и казва веднага ми бебе.. няма се получи.Мацето явно иска връзка с теб админчо ,но за теб не е толкова проблем това да измате връзка ,колкото страха ,че ще се влюбиш в нея ,а ще си твърде далеч!Я си признай че е така.Искаш я ,но просто за теб разстоянието е пречката да се получи.Приятно ти е когато тя е до теб и когато я гушкаш ,искаш и да си свободен да си живееш твоя си живот ...нещо май се обърках но дано пича ме е разбрал и е уцелил насоката на объканото ми изказване :P
lol temata trqbva da stane vajna!![]()
i verno - napi6i nekoe roman4e, garantiram ti, 4e 6te byde bestseller!![]()
![]()
Първоначално написано от Riot