Цитирай Първоначално написано от CucAgMuH
Направих най-логичното което можеше да се очаква от мен в подобен момент. Както си вървях щастлив към колата за да поема към гореупоменатата посока изведнъж светът заглъхна, нещата започнаха да стават все по-ярки докато накрая изгубиха очертанията си... после нещата протекоха малко по-динамично... усетих че падам надолу - отначало плавно, после малко по-бързо. Последва галантен удар в нещо, което съм сигурен че беше земята. Ми да - припаднах.

Събуждането не беше приятно. Гледаш - всичко бяло и някакви разноцветни петна подскачат наоколо. Чувам някакви гласове покрай мен, обаче мозъка отказва да ги декодира. И някакво странно чувство за ... МОКРО? Вода! Да, това е вода. Защо, как...къде? По лицето ми?!? Инстинктивно протягам ръка за да се предпазя. Чува се вик на болка - май ударих причината за водата по себе си. Доволен съм - давам команда на лицето ми да се усмихне, кой знае какъв е бил резултата - не получих обратна връзка с тези мускули. Петната започват полека да изчезват. Перфектно - вече виждам откъси от реалността. Или поне контурите. Успявам да извикам че съм добре и да прекратят всякакви водо&шамарни действия. Изслушвам накратко какво ми се е случило, докато събирам сили да стана. Историята им се вързва със спомените ми - перфектно. Удрям две дълги кафета на екс и съм като нов.

Възмутен съм от предателството на тялото си!

След малко(като си привърша РедБулл-чето) заминавам... ще импровизирам при срещата... поне в това съм добър.
\/ Suerte!