"Every love`s the love before in a duller dress" - Dorothy Parker(ако не се бъркам...)

Нещата не протекоха добре...

Та... прибирам се аз разман и раздвоен вкъщи. Обикалям из апартамнета, търся къде се е скатала мишката. Логично стигаме до спалнята, където няма осветление(странно...). Влизам слепешком и нещо ми се стоварва вгръб с достатъчна инерция за да ме просне върху леглото. Вкопчва се в мен и ме стиска. Успявам да се обърна и да погледна дали е тя. Мда, тя е. Супер. Намерихме се.

Настава някакво шантаво дълго мълчание. Лежим си. Сигурно са минали десет минути или повече, когато вече не издържам и решавам да кажа нещо, каквото и да е. Едва започвам с "Бебе, мислиш ли че..." при което тя ми запушва устата с езика си... е тука раздвоението ми се съедини и гласува и с двете ми ръце за каузата...(по дяволите, тръпката беше неописуема, как да устоиш ) Последваха няколко от най-приятните минути в живота ми... само че по едно време ръкта й започна бавно да пъпли от вратът ми надолу. Тук се намеси здравият разум - някъде по средата на пътя върнах ръката й на начална позиция. Тя спря за малко, дръпна се, поогледа ме. Аз вдигнах рамене все едно нищо не съм разбрал(точно като емотиконката - ). И пак продължихме със заниманията отпреди малко. Ръката й пак започна да пълзи бавно нататък. Хванах я, обяче тя продължи да упорства - продължава да се опитва да я премести надолу. Мобилизирам си силите, изкарвам си мислите от главата какво ли ще е ако я оставя да го направи и я издърпвам обратно при мен. Прегрънахме се и замълчахме пак за малко. Тъкмо обмислях как да подхвана темата че точно в момента не съм много сигурен дали искам да сме заедно или не, когато усетих че тя плаче. Почна да ми говори разни неща от сорта на "Не съм ли достатъчно добра за теб" и "имаш си някоя друга, нали" без изобщо да ми даде шанс да отговорям. Почна да се самонавива, както си обичат жените. Дръпна се от мен, застана в другият край на леглото и продължи да си плаче. Аз седя и не мога а взема решение какво се случва. Опитах се да я прегърна и да я успокоя, обаче тя скочи, каза през рамо "остави ме малко сама" и отпраши на терасата и си легна на шезлонга. Продължи да плаче и си запали цигара... това издържах да го гледам само пет минути след което отидох до най-близкият магазин и почнах да си купувам ранзи неща за да убия времето. Да съм се забавил максимум половин час... прибирам се и търча като малоумен идиот да гледам какво става на терасата. Тя още е там и е заспала блажено. Подтиснах желанието да й метна една кофа леденостудена вода. Трудно. Много трудно, но го направих. Взех я внимателно и я преместих обратно на леглото. Това което ме закова е че тъкмо когато я оставях на леглото в просъница измъмри "Бичам те бебе" след което въздъхна и си зарови главата във възглавницата.

Мммм... това е в общи линии. Сега ми е малко гузно да ида да си спя в леглото при нея, затова кибича на компютрите. Пускам пингове наляво-надясно. Пък има и друга причина - като не спя сега, това значи че ще спя после, тоест - тя може да си тръгне докато спя ако не иска повече да е покрай мен, без особени проблеми/обяснения/и т.н.

Замислих се над нещата. Тя е доста красиво и умно(тук можем да поспорим... но ще пасуваме) момиче и не виждам причина защо да не дадем шанс на нещата да се развият малко. Сега като погледна назад - държал съм се като тотален идиот. Няма значение колко време не съм спал, губил ли съм съзнание, доктори ли са ме държали, колко километра съм изминал за да се докопам до тук - фактите са налице: Закъснях. Трябваше да съм тук около 3-4 следобед, появих се в 10 - 10 и 15 вечерта... Логично е да е и леко изнервена. Имах хиляди възможни начини да не я карам да плаче, естествено ако си бях размърдал мозъка. I fail.

Значи трябва да компенсираме нещата. Затова ако се събудя и тя все още е тук, ще й предложа да си направим една малка разходка... така като си гледам графика, се очертава да е в четвъртък вечер, освен ако извънземните не са решили да нападат точно тогава(друго не виждам какво може да ме спре ). Щом толкова много държи да го направим - окей, но ще бъде по моят начин. Има един хубав хотел в централна Стара Планина(няма населени места близко до него). Ще мръднем натам, имат невероятен ресторант - храната там не подлежи на каквато и да е критика. Ще отделим малко време в унищожаване на кулинарните уникати, после ще мръднем малко из природата да се поразходим докато ни оправят стаята(доста се имаме с управителя, така че ще ми угоди - да зарине цялата стая в розови листа и да палне няколко свещи). След като се върнем от разходката - ще става каквото има да става... само да има мир.

Ако някой може да измисли по-добър план - отворен съм за предложения...

PS. Знам че ставам оттегчителен с тези дълги постове и съм наистина признателен на хората които си губят времето да ги четат(с всичките им правописни грешки)