Ами последната раздяла беше скоро Отначало мн ми беше гадно,мн страдах и мн плаках първите дни...беше нещо ужасно,беше ваканцията,така че имах време да излизам и почнах да ходя с една приятелка да бягаме извън града и си намирах занимания,но все пак се сещах за него. Много го обичах,а и сега го обичам,но...Болката и Любовта са смесени и все пак може би любовта е повече...аз винаги ще си го нося с мен в сърцето ми и ще си мисля за него,за нас...
Натанаил Хаутърн някога е написал: ”Нито един човек за каквото и да е продължително време,не може да е с едно лице за себе си друго пред околните без накрая да се обърка кой образ е истинския.”
Естествено е, че всяко начало си има и край. Но краят идва по различно време. Всички сме виждали влюбени двойки, държащи се за ръка, а с другата ръка държат бастуни.