Цитирай Първоначално написано от LoF_YoU
Търсих в гоогле-то за темите,ама не можах да намеря нищо..излизат ми само в помагало но нямам ВИП кредит там Ако може някой да ми намери тея темички,ще бъда мн. благодарна
1.Човекът в новото време ("Песен за човека"-Н.Вапцаров)
2.Темата за невъзможната любов("Крадецът на праскови"-Ем.Станев)
3.Стремежът към свобода и щастие-основна необходимост на човека("Крадецът на праскови"-Ем.Станев)

Мерси предварително!
НИКОЛА ВАПЦАРОВ – „ПЕСЕН ЗА ЧОВЕКА”
ПОЕМА ЗА ПРЕРАЖДАНЕТО И ВЪЗКРЪСВАНЕТО НА ЧОВЕШКОТО
Никола Вапцаров е поет от европейска и световна величина. Времето, в което живее (Втората световна война), го изправя пред съдбовен, екзистенциален избор. Вапцаров отстоява докрай принципната позиция на хуманната си природа, избрал защитата на човешкото дори с цената на най-скъпото - живота си. Тази негова позиция определя трудностите и препятствията в по-нататъшhttp://www.teenproblem.net/forumния му живот.
Екзистенциалният избор на Вапцаров неhttp://www.teenproblem.net/forumминуемо дава отражение и върху неговата поезия, която се характеризира с простота на изказа, диалогичност, непатетичност. Вапhttp://www.teenproblem.net/forumцаров превръща прозата на живота в поеhttp://www.teenproblem.net/forumзия. Поет-мечтател, той успява да прозре бъhttp://www.teenproblem.net/forumдещето на човечеството - бъдеще на висок технически и технологически прогрес, на „един живот желан и нужен". Вапцаров вярhttp://www.teenproblem.net/forumва в тази идея, в правотата на своя избор и го отстоява до степен на саможертва. Чрез своята поезия той предава тази вяра и стреhttp://www.teenproblem.net/forumмежа към светлото бъдеще и на своя лиhttp://www.teenproblem.net/forumрически герой, който е сложен и амбивалентен. В стиховете си поетът внушава, че идеалът е постижим. Възкръсването на човешкото у човека е реална възможност за прогрес и осъществяване на мечтата живоhttp://www.teenproblem.net/forumтът да стане „по-хубав от песен". Именно тази духовна „трансформация” на човека, с неговата сложна природа, е разкрита най-цялостно в поемата „Песен за човека”.
Произведението започва със спор между лирическия повествовател и лирическия опоhttp://www.teenproblem.net/forumнент на тема „Човекът във новото време”. Този спор разкрива отношението на двамаhttp://www.teenproblem.net/forumта опоненти към човека като нравствена сиhttp://www.teenproblem.net/forumла и достойнство. Творбата е изградена на принципа на контраста, изразен с различните гледни точки на дамата и на лирическия повествовател. Чрез кратко и еднопосочно изложение дамата разкрива своята неприязън и отвращение от човека:
-Ах, моля, запрете!
Аз мразя човека. Не струва той вашта защита.
В контраст с темата за братоубийството е широко разгърнатият разказ за отцеубийстhttp://www.teenproblem.net/forumвото. Вторият тематичен акцент, който води до развой на сюжетното действие на творhttp://www.teenproblem.net/forumбата, е разказ за промяната на човека. Геhttp://www.teenproblem.net/forumроят на драмата, въвеждаща темата за отцеубийството, извършва непростимо престъпление заради пари. Но е заловен и осъден на смърт, защото злото не остава неhttp://www.teenproblem.net/forumнаказано.
На пръв поглед тезата за нищожността на човека, незаслужаващ защита, е доказана. Но близостта с хора, запазили ценностната си система,води до коренна промяна на човешката същност на героя:
Но във затвора попаднал на хора
и станал
човек.
Осъзнаването на греха-отцеубийството, е сложен процес във вътрешния свят на лиhttp://www.teenproblem.net/forumрическия герой. Мотивът за престъплениеhttp://www.teenproblem.net/forumто е социален:
Не стига ти хлеба,
залитнеш
от мъка
Това сложно прозрение води отцеубиеца до дълбоко прозрение. То носи обновлеhttp://www.teenproblem.net/forumние на вътрешния му човешки свят. Поглеhttp://www.teenproblem.net/forumдът към света вече е друг, разбирането за човека и човешкото - променено. Екзистенhttp://www.teenproblem.net/forumциалният избор е от позициите на хуманhttp://www.teenproblem.net/forumността:
Ех, лошо,
ех, лошо
светът е устроен!
А може, по-иначе може... Нравственото изстрадване на греха и изhttp://www.teenproblem.net/forumбора води лирическия герой към „трансфорhttp://www.teenproblem.net/forumмацията”, към прераждането надуха и съзhttp://www.teenproblem.net/forumнанието. Неясният порив към материално „щастие”, тласнал човека към греха, се замеhttp://www.teenproblem.net/forumня с ясно определен безкористен и човекоhttp://www.teenproblem.net/forumлюбив избор, въплътен в неговата бавна и тиhttp://www.teenproblem.net/forumха песен.
Тогава запявал той своята песен, запявал я бавно и тихо. Пред него живота изплаввал чудесен и после
заспивал
усмихнат...
Но осъзнаването и изстрадването на греhttp://www.teenproblem.net/forumха не носят изкупление. Идва очакваното възмездие. Близката смърт пробужда у геhttp://www.teenproblem.net/forumроя естествения инстинкт за самосъхранеhttp://www.teenproblem.net/forumние и порив за живот
Но постигнал вътрешен катарзис и пречисhttp://www.teenproblem.net/forumтил душата си, героят разбира, че „страхът е без полза”. Просветлява съзнанието си, за да достигне нравствената извисеност на своята целеустременост. Последвалият контраст между мрака в килията и зората навън засилhttp://www.teenproblem.net/forumва още повече внушението за чистия хуманен смисъл на живота, до който осъденият на смърт достига твърде късно. Хуманното у човека е осъзнато, но трагично непостигнато. Окъпаната в блясък звезда е в хармония с пречистената му, възкръснала душа. Неговата силна вяра и убеденост в правотата на избора пробуждат отново песента в душата на осъдения на смърт и тя избликва като пречисhttp://www.teenproblem.net/forumтващ извор, спокойно и твърдо. Дори в посhttp://www.teenproblem.net/forumледните мигове на своя живот лирическият герой е с пламък в очите:
„...Животът ще дойде по-хубав
от песен, по-хубав от пролетен ден... ”
Вярата, че не е сам и неговият избор е изhttp://www.teenproblem.net/forumбор на хиляди други свободни хора, поражhttp://www.teenproblem.net/forumда усмивката. Палачите, безсилни да сломят човешкия му дух, го гледат със страх. Затворът трепери, а мракът бяга от ярките, светли зари, напиращи в душата на обречения, но духовно прероден човек.
Основателен е поетичният възторг на Вапцаров, поднесен метафорично: „Браво, човек! ” Нататък е ясно.
Смъртта е неизбежна, но „в разкривениhttp://www.teenproblem.net/forumте, / в сините устни/ напирала пак песента ”. Тази песен символизира непобедимия, обhttp://www.teenproblem.net/forumновен човешки дух, порива към щастие и справедливост. Лирическият герой знае, че ще умре, но не се проклина, не се вайка, а пее, защото „да умреш, когато/ се отърсhttp://www.teenproblem.net/forumва,/земя та/ от отровната си/ плесен, / коhttp://www.teenproblem.net/forumгато милионите възкръсват, / това е песен, / да, това е песен!” („Писмо”)
В поемата е ярко откроен и характерният за Вапцаров художествен процес на формиhttp://www.teenproblem.net/forumращи се отговори, който дава възможност различни мнения и гледни точки да бъдат изhttp://www.teenproblem.net/forumразени и аргументирани. Включен е и читаhttp://www.teenproblem.net/forumтелят в спора:
Как мисли ш, читателю, ти?
Чрез него се разкрива изключителната сложhttp://www.teenproblem.net/forumност и уникалност на поемата и на Вапцаровия поетически стил. Двете развръзки: на втория разказ и на спора, са поредното доказателство за изключителността на творбата.
Чрез сложния и амбивалентен образ на лиhttp://www.teenproblem.net/forumрическия герой повествователят в поетичнаhttp://www.teenproblem.net/forumта дискусия доказва величието и стойността на човека, на „ човекът във новото време”.
Отстояването наличния екзистенциален изhttp://www.teenproblem.net/forumбор в живота и творчеството превръщат Вапцаров в поет на дълбоко изстраданата вяра в човека.