Преди да подредиш живота си, да станеш цялостно изградена личност, което едва ли става преди 25 години, за какво истинско щастие става дума? А пък и цял живот да търсиш пълно щастие, ще си останеш с пръст в уста - такова животно няма.
Иначе съм се чувствала щастлива. Но никога не е издържало повече от 2, максимум 3 дни, после се успокоявам. Не мисля, че това е било истинско щастие.
Също и с любовта - чувствата ми са споделени, момчето ми ме обича повече от всичко на света, но кой е казал, че на 16 чувствата са толкова дълбоки и връзките издържат до живот?