Можете ли да ми предложете подходящо заглавие на това съчинение - разсъждение. Само че заглавието трябва да е като въпрос. Примерно: В какво се състои чудото на Ниагара?
Моля ви за помощ спешно е!![]()
Алеко Константинов пише различни по вид произведения. Едни, от които са пътеписите. Той успява майсторски да въведе читателя в темята и да му предаде всички свои чувства и виждания.Именно пътеписът „До Чикаго и назад” ни кара да усетим тези чувства, да разберем живота на другия свят, да усетим полъха на красивото и необятното, олицетворяващо се в чудото на природата – Ниагарския водопад.
В какво се състои чудото на Ниагара? С какво тя е по-различна от другите водопади. А ето го и самия отговор:чудото се състои в необятната неземна красота на Американския водопад.Бушуващите силни води, се хвърлят от високо сякаш се гмуркат и се разхвърлят във всички посоки.
От другите водопади Ниагара е по различна, уникална и единствена. Никъде другаде няма водопад с такава площ и мощ, каращ те да забравиш всички проблеми и да се насладиш на водните запаси на недрата.
Авторът няма търпение да види „падащата грамада вода”, чувство на трепет и самоиронизиране се преплтат в неговите думи:„не съм любил и на зная какво сеща човек…и не зная какво сеща момакът като отива под венчилото…” Алеко е до такава степен развълнуван, че казва:„ако в този момент се отвореха небесата и свети Петър ме повикаше да ми отвори вратата на рая, бих му извикал:махни се с тоя твой рай, остави ме да видя Ниагара”
Мечтата на писателя да зърне чудно красивите води ще се сбъдне. Той не е предполагал, че някага ще се озове там, пред изящните форми на релефа, образували водопад. „Те са виделе Ниагара! И онази осемдесет годишна бабичка” – Казва Авторът, той знае, че със сбъдването на последното й желание може спокойно да си отиде от този свят.
Глухото бумтене на пенеща се вода, се усилва, наближават, слизат по едни стълби и ето, пред тях се откри пищтна гледка на скачащи води и къдри. Хипнотизиран от картината, разкриваща се пред него, чувстваше благоволение и радост – прилив на жизнена енергия. От мястото, от където съзирцават, Алеко наблюдава буйни къдрави снопове вливащи се в кипяща маса.
От канадския бряг се вижда водапада като требтяща маса от като трептяща маса от къдрави снопове и синьо-зелени ивици неразпенена, неразбита вода.
Върху една полукръгла вдлъбнатина с форма на подкона – островче, а в средата й непрекъснати купища пяна се лееха. „Долу ад! Нещо ври, кипи, беснува се, гърми.” Тук писателя разкрива мощта и силата на пленение на едноименния водопад – Ниагара.
Автора с много умел подбор на епитети, успява да създаде усещане у читателя сякаш той (читателя) е всред водите на р Виктория и чудатия американси водопад.
Чудото наречено Ниагара по добре ми звучи но и твоето заглавие е добро
Чувствата са като вятъра в платната на кораб. Те го движат, но когато са неконтролируеми могат да го унищожат.
Тфа наистина звучи добре, ама згалавието трябва да е въпросПървоначално написано от daisybaby
![]()
Ниагара-Видение или истина?
Step by step, heart to heart, left right left
We all fall down like toy soldiers
Bit by bit, torn apart, we never win
But the battle wages on for toy soldiers
добре казаноПървоначално написано от fire_of_dreams
![]()
If someone waits for you,it doesn't mean that they have nothing to
do...it just means that nothing else is more important than you...)