Аз по принцим съм много срамежлива. Винаги се притеснявам ужааасно много. Сега се сещам за една случка. За първи път се виждах с едно момче. Разбрахме се да го чакам на една детска площадка. Седя си аз, чакам го. Мернах го от далече и забих поглед в земята. Имаше шише от Пит Бул на земята и около половин час (докато момчето беше с мен) не отделих очи от бутилката и бях супер изчервена и спечена. Или пък един път седях в една кола, чагъртах си лака на палеца около 15 минути докато момчето се опитваше как да ме отпусне. Като разбра, че явно няма да си говорим (защото бях се изчервила като домат и гледах през прозореца), ме излъга, че имало нещо на задната седалка и като се обръщах се приближих до него и той ме целуна. Та... идеята ми е, че на някои така им е по - интересно, защото е готино като знаят, че са те отпуснали, че един вид им имаш доверие след като си успяла да си пребориш притеснението и се чувстваш сигурна. Обаче прекаленият срам води и до нежелани последствия. В смисъл... ако си прекалено мълчалива може и да изгуби интерес.