Клинична картина:
Инкубационният период на болестта е 3-4 седмици, средно 21 дни. Заболяването има хронична еволюция и протича в три стадия.
Първи стадий: характеризира се с появата на мястото на входната врата на т.нар. твърда язва - ulcus durum, или твърд шанкър. След една седмица се увеличават регионалнирните лимфни възли (склероаденит), а след втората настъпва микрополиаденопатия с позитивиране на класическите серологични реакции. Улкусът епителизира след 4-6 седмици, оставяйки нежен белег. Когато сифилисът е причинен от преливане на заразена кръв (трансфузионен сифилис) или е вроден, то тези клинични белези липсват.
След този период на болестта настъпва скрит (латентен) период, през който болните имат отпадналост, главоболие, безапетитие, но липсват кожни промени.
Втори стадий: започва около 9 месеца след заразяването и се характеризира с разнообразни обриви - т.нар. сифилиди. По лигавиците се появяват мукозни плаки (често с ерозии), сифилистична ангина.
Няколко седмици по-късно кожните и лигавичните промени отзвучават и настъпва период на вторичен латентен сифилис, който може да се последва от нов рецидив.
Трети период: започва след третата година с възловидни и гумозни изменения по кожата, лигавиците, вътрешните органи и костите. Късните прояви са от страна на Централна нервна система - като в мозъка се появява луетичната гума, а проявите са прогресивна парализа и
tabes dorsalis.