Отчаяна съм...може би от супер много време не съм се чувствала така...Таа искам да споделя и не се надявам на някакви много добри и смислени отговори,просто ми кажете това,което мислете...Просто искам да споделя на някой...

С него сме заедно от 1 година...Преживели сме страшно много заедно...Първо неговия баща почина...После аз загубих най-добрия си приятел...Беше ми ужасно трудно,но го преодоляхме заедно.Били сме на косъм да се разделим,но винаги сме се оправяли.Бяхме миналото лято на почивка заедно...Прекарах си повече от добре.Бях забравила всичките си проблеми,а те не бяха малко...Наложи се аз да замина в друг град,но това не ни спря и той се изнесе на квартира в моя град зада може да сме заедно...Толкова много го обичам и никога не съм си предствяла деня, в който ще го загубя...

Но всичко започна преди месец и нещо...Когато една негова бивша го намерила в скайп и започнала да го разпитва за мен,от колко време сме заедно,дали ме обича и такива...След като научих това малко изревнувах,но знаех,че са се разделили по негово желание и не вяврах той все още да има чувства към нея.Но това не беше всичко...Разбрах,че тя имала някава работа в нашия град и са се видяли...Пак не го приех на сериозно.Чашата преля,когато разбрах,че той ще е я кара до София защото тя имала работа и нямала превоз...Тогава вече се ядосах,защото близо година не подържат никаква връзка...изведнъж се появява,излизат заедно,кара я до София?Тогава се скарахме,но той не я закара,защото тя щяла да ходи с баща си...Извини ми се и аз му простих,защото осъзнах коло е било незначително това, за което сме се скарали...После обаче разбрах от наша позната,че тя имала чувства към него и сега се опитвала да си го върне.Казах му за това...той ми се изсмя в лицето и каза, че си измислям и съм започнала да си въобразявам защото съм ревнувала...Така започнаха скандалите,недоверието,тай ните и сега сме в криза...Те се виждат все по-често и аз вече не знам какво да направя...Прди седмица му предложих да се разделим,защото не издържам вече така...Мина една седмица, а аз не мога да спра да плача...по цял ден само за това мисля,а ми остават няколко дена до бала и вместо да се радвам преминавам през най-трудната част от живота си.Обичам го и сега вече не знам как да си го върна...Да е както преди...Говорих с него и той каза,че аз съм се променила и ние по-добре да сме разделени...Все едно ми е къде съм..какво правя,с кой съм...защото той не е до мен и се чувствам ужасно сама...