Чакай малко сега? За кръвта - ясно. Майка ми припада, когато на мен ми взимат кръв. (Седи пред кабинета, аз излизам, казвам й "Айде да тръгваме." Тя казва "Чакай малко, поседни.." Аз й казвам "Нищо ми няма." А тя "На тебе може, ама на мене ми стана лошо..." )

Та и аз явно съм наследила тая нейна лиготия, защото на мен като ми взимат кръв няма проблем, ама ако на някой друг му текне кръв моментално ми прималява. В час по биология като говореха за травми, счупвания, разкъсвания и тн. ми ставаше лошо, потях се, причерняваше ми (тогава разбрах, че от мене лекар няма да излезе...а така се бях навила да уча медицина )

И все пак не виждам какво общо има това с първия път. Кръв почти няма. И да има, няма да я виждаш. Болка може и да има, но е моментна. Аз не смятам че имам нисък праг на болка, на като цяло съм много чувствителна. Но не смятам, че в първия път има нещо, което да предизвика някакви негативни усещания у теб. Отдаваш се на любимия човек и той на теб, вълнението е от момента и от емоцията... Гледай малко по-поетично на нещата. Като ти дойде времето ще преживееш първия си път без никакви проблеми, спокойно...