Среща с познат или по-скоро Непознат

[DYNAMIC]

И така моят въпрос е..излизали ли сте някога с някой непознат от нета,който сте харесали,как е минало,каде ходихте,притеснихте ли се,целунахте ли се..въобще тази среща беше ли по-различна от срещите с момчета/момичетата,за които сте сигурни ,че съществуват ..

[MinimalTrip]

emi bqh se ugovoril s edni momi4eta ama taka i ne stignah do re6tata sorry nemoga da ti pomogna

[hahavteen]

2 пъти съм се срещала с момчета от нета. С единия си говорихме около месец и решихме да се видиме. Дойде в моя град и целия ден бяхме заедно но щях да умра от скука и през цялото време се чудех какво да го правя Всъщност аз не го харесвах просто решихме да се видим защото беше от БГ и живеехме и двамата от скоро в Германия и нямахме мн приятели.
С другото момче си пишехме около година и като си отидох в България го поканих да дойде в София за 2 дена и ок си изкарахме. Не беше това което очаквах но не беше и супер зле. Сега продължаваме да си комуникираме и даже мисли да ми идва на гости в Германия в близкото бъдеще
С нито един от двамата не съм се целувала и не съм харесвала като нещо повече от приятел.

[nastyangel]

хех аз тея дни мислех да излизам с един, с който се запознахме в нета, та с интерес ще следя и за др мнения :P

[CucAgMuH]

Мдааааам... мога да разкажа за последният път(най-пресен ми е) който ме отказа от подобни неща.

С мацката се засякохме инцидентно някъде из нета, не помня по каква причина или кога. След няколко месеца благоволявам да си проверя една от всичките пощи и там кисне мейл "ала-бала къде се загуби". Не съм се намирал че да се губя... драсвам един кратък отговор тип "Съжелявам че чак сега успях да прочета писмото ти" и продължвам да ровя(помня че търсех нещо определено в тази поща, иначе май нямаше и да вляза). След няколко минути пристига отговор на отговора ми - нещо от сорта на "къде да те намеря онлайн да си поприказваме". WTF?!? Хуу, харесвам си една чат програма - irc. Я, аз съм имал ник онлайн тука. Ерм... всъщност три ника онлайн, че и бот... избирам си най-непретенциозният никнейм и чата потича. След пет минути усилен чат, мацката вика "Някой път може даже да излезем на кафе"... изпадам в бурен смях, които бива секнат от "Искаш ли сега, след 15 минути". Почвам да преглъщам на сухо и да вкарвам разум: "Ти не ме познаваш", "Ами ако съм някой психопат и те гътна" и тем подобни. Но не - тя е непреклонна - след петнайсет минути. Помня че тогава колегата админ седеше и гледаше чата, пийвайки биричка от кутийка. Драснах едно "окей, след 15 минути - сама си го причиняваш" обърнах се, взех бирта на колегата и я обърнах на екс. Едва тогава осъзнах че той няма вкус за бира...

Отивам аз на мястото на срещата, и отдалеч гледам - някаква натокана мадама стои и нервно си поглежда телефона. А аз си бях дал номера("ако се загубим да се намерим"). Грешка. Голяма грешка. Вече не си давам номера. След като я виждам, със същата стабилна крачка и непроменено изражение на лицето се опитвам да я подмина. Мне братче, тя ти звъни. Тъкмо я бях подминал с метър или два когато малката дяволска машинка издъни ситуацията. Следва: "О. ама ти ти ли си, или не си ти"... "Кой, аз? О, ами май съм аз. А ти ти ли си? Изглежда че си ти..."Ами аз съм аз, а ти трябва да си ти, защото като звъннна на номера който имам и ти звъни телефона..."... "О, ама наистина ли ми звъни? Я пробвай пак моля ти се. О, господи. Да аз съм - звъня."

Следва по-хубавата част. Да, тя знае точно къде искам АЗ да отида да пия по нещо с нея. Е, не мислех че може да е толкова зле. Не познавам града чак толкова, но мисля че и с вързани очи щях да се справя по-добре. Хванала ме е за ръката - влачи ме в "едно много хубаво заведение". Стигаме, тя влиза като естествено не ми е пуснала ръката и ме дръпва вътре. Изведнъж спира, дръпва се леко настрани и пред мен се открива гледка - застаряващи рокери бираджии. Всичко млъква и гледа към нас. Тогава мацката изцепва:

"Тук преди имаше едно хубаво кафе, какво по дяволите му се е случило?"

с възможно най-изуменият и възмутен тон който някога съм чувал. Получава се отговор от един по-едричък тип: "Че к`во му има?" При което тя изхвърква навън. Естествено вече ми е пуснала ръката. Аз съм останал вътре. Усмихвам се, извинявам се за безпокойството и си бия камшика навън по примера на мацката.

Току що съм излязъл навън и тя отново ми сграбчва ръката - сетила се за друго кафе! Не думай... едно не мога да й отрека - ходи бързо, не мога да си поема дъх. Освен това приказва доста бързо. Аха да асимилираш зададеният въпрос и вече има още 2-3 въпроса които висят. Когато стигнахме до кафето вече нямах сили да дишам. Тя стои, гледа ме и вика: "Нещо си пребледнял, дай да ти премеря кръвното". Нямах сили, иначе бих се дръпнал или поне бих викал за помощ. Привършва тя със странният си метод за измерване и казва: "Да, нисичко е". Позволявам си да попитам на базата на каква дава компетентно мнение за моето кръвно. Тя била ветеринарка Е, не точно - не успяла да си вземе изпитите. Но от кръвно разбирала. И тя имала хапчета като за мен - в чантата си. Бута ми ги в ръцете. Аз: "Не, мерси, харесва ми да имам ниско кръвно - кара ме да се чувствам щастлив" и се ухилвам демонстративно, да покажа че съм добре.

Дотук добреее... да кажем че просто е било поредица от лоши съвпадения всичкото по-горе. Игнорираме го. Пристига сервитьорката. Аз толкова се зарадвах да я видя. Поръчвам си две дълги кафета и кола за да се свестя. Мацката ме поглежда с укор и си поръчва двойна водка. Няма проблем. Дишам. Дишам. Идва сервитьорката, дава и водката и започва да реди кафетата пред мен. Водката свърши преди да си разбъркам първото кафе. Леко се уплаших. Сериозно...

Говорим си... оказва се че мацката е на 25 години. Няма лошо. Вече е и на 4-тата водка. Напразно съм се притеснявал - за 43-те си килограма държи много на пиене. Повече от мен. Рекорда й бил литър и половина. Нямало за какво да се притеснявам.

Тук ще спестим около час и половина в които стоях изумен и я гледах.

Започнахме да си тръгваме. Да, започнахме е правилната дума - това не е нещо което се прави за пет или десет минути. Не и на толкова водки. Стигаме до консенсус - ще се подпре на мен, няма да повръща отгоре ми и аз ще я придържам в права посока. Тя ще обеснява накъде да вървим. Предложението ми за такси е категорично отхвърлено - те били цитирам "за слабите и инвалидите". Точно в този момент ми се искаше да съм такъв за да си вземем такси.

Няколко минути по-късно консенсуа беше нарушен. Водките решиха да минат по обратният път. Бих казал че се отдръпнах много елегантно от пътят им и не пострадах. Успях да я занеса до вратата й. Е, отначало я занесох до друга врата. След като си пробва ключа около 5 минути се оказа че това е вратата на съседите(те излязоха и учтиво ми посочиха вратата й). Преместих я и после любезно отклоних предложението да вляза да си "допием". Не знам дали ми се счу че падна в коридора - бях зает да ускорявам с краката.

Оттогава спрях да излизам с "непознати"...

[nastyangel]

Мдааааам... мога да разкажа за последният път(най-пресен ми е) който ме отказа от подобни неща.

С мацката се засякохме инцидентно някъде из нета, не помня по каква причина или кога. След няколко месеца благоволявам да си проверя една от всичките пощи и там кисне мейл "ала-бала къде се загуби". Не съм се намирал че да се губя... драсвам един кратък отговор тип "Съжелявам че чак сега успях да прочета писмото ти" и продължвам да ровя(помня че търсех нещо определено в тази поща, иначе май нямаше и да вляза). След няколко минути пристига отговор на отговора ми - нещо от сорта на "къде да те намеря онлайн да си поприказваме". WTF?!? Хуу, харесвам си една чат програма - irc. Я, аз съм имал ник онлайн тука. Ерм... всъщност три ника онлайн, че и бот... избирам си най-непретенциозният никнейм и чата потича. След пет минути усилен чат, мацката вика "Някой път може даже да излезем на кафе"... изпадам в бурен смях, които бива секнат от "Искаш ли сега, след 15 минути". Почвам да преглъщам на сухо и да вкарвам разум: "Ти не ме познаваш", "Ами ако съм някой психопат и те гътна" и тем подобни. Но не - тя е непреклонна - след петнайсет минути. Помня че тогава колегата админ седеше и гледаше чата, пийвайки биричка от кутийка. Драснах едно "окей, след 15 минути - сама си го причиняваш" обърнах се, взех бирта на колегата и я обърнах на екс. Едва тогава осъзнах че той няма вкус за бира...

Отивам аз на мястото на срещата, и отдалеч гледам - някаква натокана мадама стои и нервно си поглежда телефона. А аз си бях дал номера("ако се загубим да се намерим"). Грешка. Голяма грешка. Вече не си давам номера. След като я виждам, със същата стабилна крачка и непроменено изражение на лицето се опитвам да я подмина. Мне братче, тя ти звъни. Тъкмо я бях подминал с метър или два когато малката дяволска машинка издъни ситуацията. Следва: "О. ама ти ти ли си, или не си ти"... "Кой, аз? О, ами май съм аз. А ти ти ли си? Изглежда че си ти..."Ами аз съм аз, а ти трябва да си ти, защото като звъннна на номера който имам и ти звъни телефона..."... "О, ама наистина ли ми звъни? Я пробвай пак моля ти се. О, господи. Да аз съм - звъня."

Следва по-хубавата част. Да, тя знае точно къде искам АЗ да отида да пия по нещо с нея. Е, не мислех че може да е толкова зле. Не познавам града чак толкова, но мисля че и с вързани очи щях да се справя по-добре. Хванала ме е за ръката - влачи ме в "едно много хубаво заведение". Стигаме, тя влиза като естествено не ми е пуснала ръката и ме дръпва вътре. Изведнъж спира, дръпва се леко настрани и пред мен се открива гледка - застаряващи рокери бираджии. Всичко млъква и гледа към нас. Тогава мацката изцепва:

"Тук преди имаше едно хубаво кафе, какво по дяволите му се е случило?"

с възможно най-изуменият и възмутен тон който някога съм чувал. Получава се отговор от един по-едричък тип: "Че к`во му има?" При което тя изхвърква навън. Естествено вече ми е пуснала ръката. Аз съм останал вътре. Усмихвам се, извинявам се за безпокойството и си бия камшика навън по примера на мацката.

Току що съм излязъл навън и тя отново ми сграбчва ръката - сетила се за друго кафе! Не думай... едно не мога да й отрека - ходи бързо, не мога да си поема дъх. Освен това приказва доста бързо. Аха да асимилираш зададеният въпрос и вече има още 2-3 въпроса които висят. Когато стигнахме до кафето вече нямах сили да дишам. Тя стои, гледа ме и вика: "Нещо си пребледнял, дай да ти премеря кръвното". Нямах сили, иначе бих се дръпнал или поне бих викал за помощ. Привършва тя със странният си метод за измерване и казва: "Да, нисичко е". Позволявам си да попитам на базата на каква дава компетентно мнение за моето кръвно. Тя била ветеринарка Е, не точно - не успяла да си вземе изпитите. Но от кръвно разбирала. И тя имала хапчета като за мен - в чантата си. Бута ми ги в ръцете. Аз: "Не, мерси, харесва ми да имам ниско кръвно - кара ме да се чувствам щастлив" и се ухилвам демонстративно, да покажа че съм добре.

Дотук добреее... да кажем че просто е било поредица от лоши съвпадения всичкото по-горе. Игнорираме го. Пристига сервитьорката. Аз толкова се зарадвах да я видя. Поръчвам си две дълги кафета и кола за да се свестя. Мацката ме поглежда с укор и си поръчва двойна водка. Няма проблем. Дишам. Дишам. Идва сервитьорката, дава и водката и започва да реди кафетата пред мен. Водката свърши преди да си разбъркам първото кафе. Леко се уплаших. Сериозно...

Говорим си... оказва се че мацката е на 25 години. Няма лошо. Вече е и на 4-тата водка. Напразно съм се притеснявал - за 43-те си килограма държи много на пиене. Повече от мен. Рекорда й бил литър и половина. Нямало за какво да се притеснявам.

Тук ще спестим около час и половина в които стоях изумен и я гледах.

Започнахме да си тръгваме. Да, започнахме е правилната дума - това не е нещо което се прави за пет или десет минути. Не и на толкова водки. Стигаме до консенсус - ще се подпре на мен, няма да повръща отгоре ми и аз ще я придържам в права посока. Тя ще обеснява накъде да вървим. Предложението ми за такси е категорично отхвърлено - те били цитирам "за слабите и инвалидите". Точно в този момент ми се искаше да съм такъв за да си вземем такси.

Няколко минути по-късно консенсуа беше нарушен. Водките решиха да минат по обратният път. Бих казал че се отдръпнах много елегантно от пътят им и не пострадах. Успях да я занеса до вратата й. Е, отначало я занесох до друга врата. След като си пробва ключа около 5 минути се оказа че това е вратата на съседите(те излязоха и учтиво ми посочиха вратата й). Преместих я и после любезно отклоних предложението да вляза да си "допием". Не знам дали ми се счу че падна в коридора - бях зает да ускорявам с краката.

Оттогава спрях да излизам с "непознати"...

lelee pi4 prekaral si si dooooosta xmm .... interesno

[SINDEL]

Оо, да.. Беше много странно.
Познавахме се от много време от нета, но така и не бях събирала смелост да се видим на живо. Бях му връзвала тенекии няколко пъти и 4естно казано си мислех, 4е когато най-накрая се престраших да се видим, той ще ми направи същия номер, понеже му е писнало да го въртя
Той оба4е се оказа достатъ4но сериозен и дойде.
Ходихме да хапнем и му поревах малко, понеже малко преди това се бях разделила с бившия и ми беше все още тегаво. Не заради друго, ами щото ми беше тъпо, 4е съм сама. Пък той беше добра душа и ме слушаше.
А най-лошото в цялата работа беше, 4е аз бях тайно влюбена в него, но не му бях казала, понеже тогава той все още беше с друга и не исках да го вкарвам в проблеми. Та може би заради това през цялото време ми беше адски нервно и бях доста неадекватна...
Мразя такива срещи, ей.. Беше си спек откъдето и да го погледна.

[mila_pila]

Мда. Веднъж само и беше перфектната първа среща хах. Странно е, че ние изобщо не бяхме чатили даже - бяхме си разменили 3 реплики в майспейс и той ми вика искаш ли да излезем, а аз тогава бях самотна и отчаяна - така ми влияят първите дни на лятната ваканция...
за самото излизане- невероятно добре се получи разговор, закачки, тва онова.. все едно тоя човек го познавах от хиляда години. Не сме се целували на първата среща, ама в последствиее хаххахх
сега отношенията ни стигнаха до ниво - най-добри приятели хах
и скоро става година откакто се запознахме. лятото сме прекарали почти всеки ден заедно и сега супер много ми липсва, щото учи в чужбина и си идва само ваканциите ;[
а по принцип не си губя времето в зарибявки по нета.. нямам нерви да си чатя 3 месеца с някой и след тва да излезем... и понеже с тва момче се получи толкова добре сега някой като се опитва да ме зарибява в скайп ми става смешно като си помисля, че бих се съгласила да излезем веднага, а те някво супер внимателно алабала ахаххаах докато накрая не ми писне....

[charlotte]

Аз съм излизала 5 пъти с хора от нета и с 3ма сега сме много добри приятели,а съм почти влюбена в четвъртия...както и да е...
Общо взето първата ми среща с човек от нета беше преди 3 години и беше пъъълен провал.Нямахме какво да си кажем въобще и само си обяснявахме 1 час колко е гадно на училище...Накрая майка ми се обади и ме спаси...Повече не съм говорила с това момче..
После си чатих с един друг,с който се оказа че имаме много общи познати и тн...-добри приятели
Като запалена фенка на Ливърпул си търсех съратници,защото ми писна да гледам мачовете само с баща ми и в един форум се засякохме с един друг фен.Вярно,от София момчето,обаче много си допаднахме и когато отидох в столицата за поредния рожден ден,се видяхме.На срещата ни гледахме мача между Манчестър Сити и Манчестър Юнайтед...Сити победиха и ни беше още по-приятно...Сега сме добри приятели...
Продължих да търся други фенове на Ливърпул,но да са по-близо до мен...и стигнах до някакъв консенсус...и развръзката предстои...

[vesito13]

И така моят въпрос е..излизали ли сте някога с някой непознат от нета,който сте харесали,как е минало,каде ходихте,притеснихте ли се,целунахте ли се..въобще тази среща беше ли по-различна от срещите с момчета/момичетата,за които сте сигурни ,че съществуват ..

Излизала съм няколко пъти на такива срещи с момчета от нета и лично за мен няма много голяма разлика дали познавам момчето или не . Аз ще ви разкажа за последното момче преди гаджето ми , с което съм излизала така. Беше преди около 4-5 месеца , аз бях на 13 , а той на 15 и се бяхме запознали в един сайт за запознанства . Тогава момчето нямаше снимка и не съм много сигурна как толкова лесно се навих да излезем , защото си бяхме писали само 1 седмица преди това , ама все пак отидох на срещата . момчето беше от скоро в моя град и аз бях една от малкото му познати тук . Разбрахме се да излезем заедно и го направихме , като преди срещата си бяха разменили телефоните за всеки случай . Отидох на уговореното място и като по чудо бях точна и той не закЪсня , но когато дойде се разминахме 3 пъти преди да се запознаем . Запознахме се и всичко беше идеално ( момчето беше наистина много готино ) , после влязохме в едно кафе , в което искарахме около 2 часа , като говорехме на много различни теми , макар че отначалото и двамата ни беше малко срам , но после се отпуснахме Когато си тръгвахме , понеже времето беше доста хубаво и приятно, момчето ми предложи да ме изпрати и аз приех , макар че после изпращането се превърна в една прекрасна разходка , беше много приятно , ходехме хванати за ръце , говорихме си и всичко беше идеално Накрая ме изпрати до нас , като се разбрахме някой друг път пак да излезем , защото и на двамата ни беше много приятно , но се получи така че далго време не можех да изляза с него , винаги бях заета и накрая се появи и гаджето ми и това момче остана на заден план . Това беше една прекрасна първа и последна среща и определено не съжалявам за нищо

[Fantomche]

Da 1 put i to mom4eto se okaza zleeee...Ottogava ne me ostavq namira postoqnno mi pi6e.. az ne mu otgovarqm za6toto nqma kakvo da si kajem prosto...Dori sum go pisla v skype dosadata...A ina4e i s drugo mom4e sum se vijdala ama se zasqkohme po ulicata i s e poznahme male golqma 6matka ... A ina4e otnosno sre6ttiie s hora ot neta abe ne sum mnogo "za"..Dori trugnah s edno mom4e ot neta viqhme se za po kafe stori mi se mnogo tihi4uk i mili4uk i trugnahme..a v posledtsvie maleeeeeeeeeee...

[Chefinkaaa]

Мдааааам... мога да разкажа за последният път(най-пресен ми е) който ме отказа от подобни неща.

С мацката се засякохме инцидентно някъде из нета, не помня по каква причина или кога. След няколко месеца благоволявам да си проверя една от всичките пощи и там кисне мейл "ала-бала къде се загуби". Не съм се намирал че да се губя... драсвам един кратък отговор тип "Съжелявам че чак сега успях да прочета писмото ти" и продължвам да ровя(помня че търсех нещо определено в тази поща, иначе май нямаше и да вляза). След няколко минути пристига отговор на отговора ми - нещо от сорта на "къде да те намеря онлайн да си поприказваме". WTF?!? Хуу, харесвам си една чат програма - irc. Я, аз съм имал ник онлайн тука. Ерм... всъщност три ника онлайн, че и бот... избирам си най-непретенциозният никнейм и чата потича. След пет минути усилен чат, мацката вика "Някой път може даже да излезем на кафе"... изпадам в бурен смях, които бива секнат от "Искаш ли сега, след 15 минути". Почвам да преглъщам на сухо и да вкарвам разум: "Ти не ме познаваш", "Ами ако съм някой психопат и те гътна" и тем подобни. Но не - тя е непреклонна - след петнайсет минути. Помня че тогава колегата админ седеше и гледаше чата, пийвайки биричка от кутийка. Драснах едно "окей, след 15 минути - сама си го причиняваш" обърнах се, взех бирта на колегата и я обърнах на екс. Едва тогава осъзнах че той няма вкус за бира...

Отивам аз на мястото на срещата, и отдалеч гледам - някаква натокана мадама стои и нервно си поглежда телефона. А аз си бях дал номера("ако се загубим да се намерим"). Грешка. Голяма грешка. Вече не си давам номера. След като я виждам, със същата стабилна крачка и непроменено изражение на лицето се опитвам да я подмина. Мне братче, тя ти звъни. Тъкмо я бях подминал с метър или два когато малката дяволска машинка издъни ситуацията. Следва: "О. ама ти ти ли си, или не си ти"... "Кой, аз? О, ами май съм аз. А ти ти ли си? Изглежда че си ти..."Ами аз съм аз, а ти трябва да си ти, защото като звъннна на номера който имам и ти звъни телефона..."... "О, ама наистина ли ми звъни? Я пробвай пак моля ти се. О, господи. Да аз съм - звъня."

Следва по-хубавата част. Да, тя знае точно къде искам АЗ да отида да пия по нещо с нея. Е, не мислех че може да е толкова зле. Не познавам града чак толкова, но мисля че и с вързани очи щях да се справя по-добре. Хванала ме е за ръката - влачи ме в "едно много хубаво заведение". Стигаме, тя влиза като естествено не ми е пуснала ръката и ме дръпва вътре. Изведнъж спира, дръпва се леко настрани и пред мен се открива гледка - застаряващи рокери бираджии. Всичко млъква и гледа към нас. Тогава мацката изцепва:

"Тук преди имаше едно хубаво кафе, какво по дяволите му се е случило?"

с възможно най-изуменият и възмутен тон който някога съм чувал. Получава се отговор от един по-едричък тип: "Че к`во му има?" При което тя изхвърква навън. Естествено вече ми е пуснала ръката. Аз съм останал вътре. Усмихвам се, извинявам се за безпокойството и си бия камшика навън по примера на мацката.

Току що съм излязъл навън и тя отново ми сграбчва ръката - сетила се за друго кафе! Не думай... едно не мога да й отрека - ходи бързо, не мога да си поема дъх. Освен това приказва доста бързо. Аха да асимилираш зададеният въпрос и вече има още 2-3 въпроса които висят. Когато стигнахме до кафето вече нямах сили да дишам. Тя стои, гледа ме и вика: "Нещо си пребледнял, дай да ти премеря кръвното". Нямах сили, иначе бих се дръпнал или поне бих викал за помощ. Привършва тя със странният си метод за измерване и казва: "Да, нисичко е". Позволявам си да попитам на базата на каква дава компетентно мнение за моето кръвно. Тя била ветеринарка Е, не точно - не успяла да си вземе изпитите. Но от кръвно разбирала. И тя имала хапчета като за мен - в чантата си. Бута ми ги в ръцете. Аз: "Не, мерси, харесва ми да имам ниско кръвно - кара ме да се чувствам щастлив" и се ухилвам демонстративно, да покажа че съм добре.

Дотук добреее... да кажем че просто е било поредица от лоши съвпадения всичкото по-горе. Игнорираме го. Пристига сервитьорката. Аз толкова се зарадвах да я видя. Поръчвам си две дълги кафета и кола за да се свестя. Мацката ме поглежда с укор и си поръчва двойна водка. Няма проблем. Дишам. Дишам. Идва сервитьорката, дава и водката и започва да реди кафетата пред мен. Водката свърши преди да си разбъркам първото кафе. Леко се уплаших. Сериозно...

Говорим си... оказва се че мацката е на 25 години. Няма лошо. Вече е и на 4-тата водка. Напразно съм се притеснявал - за 43-те си килограма държи много на пиене. Повече от мен. Рекорда й бил литър и половина. Нямало за какво да се притеснявам.

Тук ще спестим около час и половина в които стоях изумен и я гледах.

Започнахме да си тръгваме. Да, започнахме е правилната дума - това не е нещо което се прави за пет или десет минути. Не и на толкова водки. Стигаме до консенсус - ще се подпре на мен, няма да повръща отгоре ми и аз ще я придържам в права посока. Тя ще обеснява накъде да вървим. Предложението ми за такси е категорично отхвърлено - те били цитирам "за слабите и инвалидите". Точно в този момент ми се искаше да съм такъв за да си вземем такси.

Няколко минути по-късно консенсуа беше нарушен. Водките решиха да минат по обратният път. Бих казал че се отдръпнах много елегантно от пътят им и не пострадах. Успях да я занеса до вратата й. Е, отначало я занесох до друга врата. След като си пробва ключа около 5 минути се оказа че това е вратата на съседите(те излязоха и учтиво ми посочиха вратата й). Преместих я и после любезно отклоних предложението да вляза да си "допием". Не знам дали ми се счу че падна в коридора - бях зает да ускорявам с краката.

Оттогава спрях да излизам с "непознати"...

Qko kvo.. cqla ve4er...bilo ti e intresno

[slun4ice_90]

Мдааааам... мога да разкажа за последният път(най-пресен ми е) който ме отказа от подобни неща.

С мацката се засякохме инцидентно някъде из нета, не помня по каква причина или кога. След няколко месеца благоволявам да си проверя една от всичките пощи и там кисне мейл "ала-бала къде се загуби". Не съм се намирал че да се губя... драсвам един кратък отговор тип "Съжелявам че чак сега успях да прочета писмото ти" и продължвам да ровя(помня че търсех нещо определено в тази поща, иначе май нямаше и да вляза). След няколко минути пристига отговор на отговора ми - нещо от сорта на "къде да те намеря онлайн да си поприказваме". WTF?!? Хуу, харесвам си една чат програма - irc. Я, аз съм имал ник онлайн тука. Ерм... всъщност три ника онлайн, че и бот... избирам си най-непретенциозният никнейм и чата потича. След пет минути усилен чат, мацката вика "Някой път може даже да излезем на кафе"... изпадам в бурен смях, които бива секнат от "Искаш ли сега, след 15 минути". Почвам да преглъщам на сухо и да вкарвам разум: "Ти не ме познаваш", "Ами ако съм някой психопат и те гътна" и тем подобни. Но не - тя е непреклонна - след петнайсет минути. Помня че тогава колегата админ седеше и гледаше чата, пийвайки биричка от кутийка. Драснах едно "окей, след 15 минути - сама си го причиняваш" обърнах се, взех бирта на колегата и я обърнах на екс. Едва тогава осъзнах че той няма вкус за бира...

Отивам аз на мястото на срещата, и отдалеч гледам - някаква натокана мадама стои и нервно си поглежда телефона. А аз си бях дал номера("ако се загубим да се намерим"). Грешка. Голяма грешка. Вече не си давам номера. След като я виждам, със същата стабилна крачка и непроменено изражение на лицето се опитвам да я подмина. Мне братче, тя ти звъни. Тъкмо я бях подминал с метър или два когато малката дяволска машинка издъни ситуацията. Следва: "О. ама ти ти ли си, или не си ти"... "Кой, аз? О, ами май съм аз. А ти ти ли си? Изглежда че си ти..."Ами аз съм аз, а ти трябва да си ти, защото като звъннна на номера който имам и ти звъни телефона..."... "О, ама наистина ли ми звъни? Я пробвай пак моля ти се. О, господи. Да аз съм - звъня."

Следва по-хубавата част. Да, тя знае точно къде искам АЗ да отида да пия по нещо с нея. Е, не мислех че може да е толкова зле. Не познавам града чак толкова, но мисля че и с вързани очи щях да се справя по-добре. Хванала ме е за ръката - влачи ме в "едно много хубаво заведение". Стигаме, тя влиза като естествено не ми е пуснала ръката и ме дръпва вътре. Изведнъж спира, дръпва се леко настрани и пред мен се открива гледка - застаряващи рокери бираджии. Всичко млъква и гледа към нас. Тогава мацката изцепва:

"Тук преди имаше едно хубаво кафе, какво по дяволите му се е случило?"

с възможно най-изуменият и възмутен тон който някога съм чувал. Получава се отговор от един по-едричък тип: "Че к`во му има?" При което тя изхвърква навън. Естествено вече ми е пуснала ръката. Аз съм останал вътре. Усмихвам се, извинявам се за безпокойството и си бия камшика навън по примера на мацката.

Току що съм излязъл навън и тя отново ми сграбчва ръката - сетила се за друго кафе! Не думай... едно не мога да й отрека - ходи бързо, не мога да си поема дъх. Освен това приказва доста бързо. Аха да асимилираш зададеният въпрос и вече има още 2-3 въпроса които висят. Когато стигнахме до кафето вече нямах сили да дишам. Тя стои, гледа ме и вика: "Нещо си пребледнял, дай да ти премеря кръвното". Нямах сили, иначе бих се дръпнал или поне бих викал за помощ. Привършва тя със странният си метод за измерване и казва: "Да, нисичко е". Позволявам си да попитам на базата на каква дава компетентно мнение за моето кръвно. Тя била ветеринарка Е, не точно - не успяла да си вземе изпитите. Но от кръвно разбирала. И тя имала хапчета като за мен - в чантата си. Бута ми ги в ръцете. Аз: "Не, мерси, харесва ми да имам ниско кръвно - кара ме да се чувствам щастлив" и се ухилвам демонстративно, да покажа че съм добре.

Дотук добреее... да кажем че просто е било поредица от лоши съвпадения всичкото по-горе. Игнорираме го. Пристига сервитьорката. Аз толкова се зарадвах да я видя. Поръчвам си две дълги кафета и кола за да се свестя. Мацката ме поглежда с укор и си поръчва двойна водка. Няма проблем. Дишам. Дишам. Идва сервитьорката, дава и водката и започва да реди кафетата пред мен. Водката свърши преди да си разбъркам първото кафе. Леко се уплаших. Сериозно...

Говорим си... оказва се че мацката е на 25 години. Няма лошо. Вече е и на 4-тата водка. Напразно съм се притеснявал - за 43-те си килограма държи много на пиене. Повече от мен. Рекорда й бил литър и половина. Нямало за какво да се притеснявам.

Тук ще спестим около час и половина в които стоях изумен и я гледах.

Започнахме да си тръгваме. Да, започнахме е правилната дума - това не е нещо което се прави за пет или десет минути. Не и на толкова водки. Стигаме до консенсус - ще се подпре на мен, няма да повръща отгоре ми и аз ще я придържам в права посока. Тя ще обеснява накъде да вървим. Предложението ми за такси е категорично отхвърлено - те били цитирам "за слабите и инвалидите". Точно в този момент ми се искаше да съм такъв за да си вземем такси.

Няколко минути по-късно консенсуа беше нарушен. Водките решиха да минат по обратният път. Бих казал че се отдръпнах много елегантно от пътят им и не пострадах. Успях да я занеса до вратата й. Е, отначало я занесох до друга врата. След като си пробва ключа около 5 минути се оказа че това е вратата на съседите(те излязоха и учтиво ми посочиха вратата й). Преместих я и после любезно отклоних предложението да вляза да си "допием". Не знам дали ми се счу че падна в коридора - бях зает да ускорявам с краката.

Оттогава спрях да излизам с "непознати"...

Qko kvo.. cqla ve4er...bilo ti e intresno

Ето това е "среща" Аз,затова много не си падам по "чат-срещи"....,не знам на какъв човек,ще попадна.

[princesa_viki]

Излизала съм,но не веднага се получи и въпреки това беше много красиво.Излизахме доста често и накрая ми каза какво изпитва,целуна ме и така Ходихме по кафета,на дискотека,на разходки

[klamer4e]

Хахха като се замисля среща с непознат от нетане съм имала.. Всъщност виждала съм се с тия хора, ама никога само двамата..
С две момчета бяхме така... За първото не ми се обяснява, защото след поредица от запознанства с добрите му приятели и прочие се запознах с първата ми любов.
Ааа второто момче.. Бяхме си писали няколко месеца, след това загубихме контакт и то не, защото не си допадахме просто една приятелка каза, че той е грозно баскетболистче.. Аз се съгласих и просто спрях да му пиша. След няколко месеца случайно видях скайпа му и му писах. Оказа се дори по-печен и готин човек от преид месеци. Та дори вече слушаше хардкор и другихубави музики. Се си казвахме, че ще се видим. Един ден докато се разхождах, видях три момчета пред мен, които ми грабнаха окото. С пиърсинг, татуеровки... А бе красавци Ии се заглеждам по-добре ии гледам, че в средатат е точно този мой "познат"... Писах му в сакйп да се видим и на следващия ден се видяхме.. По тъмно + неговите приятели
Какво последва след тва.. Еми той ме хареса.. Аз го отрязах ( все още не разбирам защо ).. И сега сме супер добри приятели.. Дори сега докато пиша т'ва той ме чака, защото се разбрахме да се видим.. Е аз пак ще закъснея.. но здраве да е ще ми прости..

[partychild]

Мдааааам... мога да разкажа за последният път(най-пресен ми е) който ме отказа от подобни неща.

С мацката се засякохме инцидентно някъде из нета, не помня по каква причина или кога. След няколко месеца благоволявам да си проверя една от всичките пощи и там кисне мейл "ала-бала къде се загуби". Не съм се намирал че да се губя... драсвам един кратък отговор тип "Съжелявам че чак сега успях да прочета писмото ти" и продължвам да ровя(помня че търсех нещо определено в тази поща, иначе май нямаше и да вляза). След няколко минути пристига отговор на отговора ми - нещо от сорта на "къде да те намеря онлайн да си поприказваме". WTF?!? Хуу, харесвам си една чат програма - irc. Я, аз съм имал ник онлайн тука. Ерм... всъщност три ника онлайн, че и бот... избирам си най-непретенциозният никнейм и чата потича. След пет минути усилен чат, мацката вика "Някой път може даже да излезем на кафе"... изпадам в бурен смях, които бива секнат от "Искаш ли сега, след 15 минути". Почвам да преглъщам на сухо и да вкарвам разум: "Ти не ме познаваш", "Ами ако съм някой психопат и те гътна" и тем подобни. Но не - тя е непреклонна - след петнайсет минути. Помня че тогава колегата админ седеше и гледаше чата, пийвайки биричка от кутийка. Драснах едно "окей, след 15 минути - сама си го причиняваш" обърнах се, взех бирта на колегата и я обърнах на екс. Едва тогава осъзнах че той няма вкус за бира...

Отивам аз на мястото на срещата, и отдалеч гледам - някаква натокана мадама стои и нервно си поглежда телефона. А аз си бях дал номера("ако се загубим да се намерим"). Грешка. Голяма грешка. Вече не си давам номера. След като я виждам, със същата стабилна крачка и непроменено изражение на лицето се опитвам да я подмина. Мне братче, тя ти звъни. Тъкмо я бях подминал с метър или два когато малката дяволска машинка издъни ситуацията. Следва: "О. ама ти ти ли си, или не си ти"... "Кой, аз? О, ами май съм аз. А ти ти ли си? Изглежда че си ти..."Ами аз съм аз, а ти трябва да си ти, защото като звъннна на номера който имам и ти звъни телефона..."... "О, ама наистина ли ми звъни? Я пробвай пак моля ти се. О, господи. Да аз съм - звъня."

Следва по-хубавата част. Да, тя знае точно къде искам АЗ да отида да пия по нещо с нея. Е, не мислех че може да е толкова зле. Не познавам града чак толкова, но мисля че и с вързани очи щях да се справя по-добре. Хванала ме е за ръката - влачи ме в "едно много хубаво заведение". Стигаме, тя влиза като естествено не ми е пуснала ръката и ме дръпва вътре. Изведнъж спира, дръпва се леко настрани и пред мен се открива гледка - застаряващи рокери бираджии. Всичко млъква и гледа към нас. Тогава мацката изцепва:

"Тук преди имаше едно хубаво кафе, какво по дяволите му се е случило?"

с възможно най-изуменият и възмутен тон който някога съм чувал. Получава се отговор от един по-едричък тип: "Че к`во му има?" При което тя изхвърква навън. Естествено вече ми е пуснала ръката. Аз съм останал вътре. Усмихвам се, извинявам се за безпокойството и си бия камшика навън по примера на мацката.

Току що съм излязъл навън и тя отново ми сграбчва ръката - сетила се за друго кафе! Не думай... едно не мога да й отрека - ходи бързо, не мога да си поема дъх. Освен това приказва доста бързо. Аха да асимилираш зададеният въпрос и вече има още 2-3 въпроса които висят. Когато стигнахме до кафето вече нямах сили да дишам. Тя стои, гледа ме и вика: "Нещо си пребледнял, дай да ти премеря кръвното". Нямах сили, иначе бих се дръпнал или поне бих викал за помощ. Привършва тя със странният си метод за измерване и казва: "Да, нисичко е". Позволявам си да попитам на базата на каква дава компетентно мнение за моето кръвно. Тя била ветеринарка Е, не точно - не успяла да си вземе изпитите. Но от кръвно разбирала. И тя имала хапчета като за мен - в чантата си. Бута ми ги в ръцете. Аз: "Не, мерси, харесва ми да имам ниско кръвно - кара ме да се чувствам щастлив" и се ухилвам демонстративно, да покажа че съм добре.

Дотук добреее... да кажем че просто е било поредица от лоши съвпадения всичкото по-горе. Игнорираме го. Пристига сервитьорката. Аз толкова се зарадвах да я видя. Поръчвам си две дълги кафета и кола за да се свестя. Мацката ме поглежда с укор и си поръчва двойна водка. Няма проблем. Дишам. Дишам. Идва сервитьорката, дава и водката и започва да реди кафетата пред мен. Водката свърши преди да си разбъркам първото кафе. Леко се уплаших. Сериозно...

Говорим си... оказва се че мацката е на 25 години. Няма лошо. Вече е и на 4-тата водка. Напразно съм се притеснявал - за 43-те си килограма държи много на пиене. Повече от мен. Рекорда й бил литър и половина. Нямало за какво да се притеснявам.

Тук ще спестим около час и половина в които стоях изумен и я гледах.

Започнахме да си тръгваме. Да, започнахме е правилната дума - това не е нещо което се прави за пет или десет минути. Не и на толкова водки. Стигаме до консенсус - ще се подпре на мен, няма да повръща отгоре ми и аз ще я придържам в права посока. Тя ще обеснява накъде да вървим. Предложението ми за такси е категорично отхвърлено - те били цитирам "за слабите и инвалидите". Точно в този момент ми се искаше да съм такъв за да си вземем такси.

Няколко минути по-късно консенсуа беше нарушен. Водките решиха да минат по обратният път. Бих казал че се отдръпнах много елегантно от пътят им и не пострадах. Успях да я занеса до вратата й. Е, отначало я занесох до друга врата. След като си пробва ключа около 5 минути се оказа че това е вратата на съседите(те излязоха и учтиво ми посочиха вратата й). Преместих я и после любезно отклоних предложението да вляза да си "допием". Не знам дали ми се счу че падна в коридора - бях зает да ускорявам с краката.

Оттогава спрях да излизам с "непознати"...

lelee pi4 prekaral si si dooooosta xmm .... interesno

xaxaxa naistinA INTERESNO

[ThePowerOfLove]

Ами случвало се е...Но аз бях сигурна,че този човек съществува,защото го бях виждала и си писахме в един сайт и после излязохме на кафе обаче си взех една фр за всеки случай и той си беше взел един приятел,но в последствие дойдоха още 3 човека и почти нищо не си казахме с това момче

[Ch0c0la73]

s dvama ot priqtelite mi se bqh zapoznala v neta..e bqha ot moq grad i znaeh 4e sashtestvuvat hxahxa smisal takav mqrkala sam gi no ne se poznavah s tqh ..celuvahme se 4ak po kasno ne i na parvata sreshta a na 2rata 3tata ;] ..kefi me zashtoto parvo se opoznavate po 4ata po telefoni i sled tova se vijdate i edno takova stranno ama super sladko ;]

[Chefinkaaa]

Мдааааам... мога да разкажа за последният път(най-пресен ми е) който ме отказа от подобни неща.

С мацката се засякохме инцидентно някъде из нета, не помня по каква причина или кога. След няколко месеца благоволявам да си проверя една от всичките пощи и там кисне мейл "ала-бала къде се загуби". Не съм се намирал че да се губя... драсвам един кратък отговор тип "Съжелявам че чак сега успях да прочета писмото ти" и продължвам да ровя(помня че търсех нещо определено в тази поща, иначе май нямаше и да вляза). След няколко минути пристига отговор на отговора ми - нещо от сорта на "къде да те намеря онлайн да си поприказваме". WTF?!? Хуу, харесвам си една чат програма - irc. Я, аз съм имал ник онлайн тука. Ерм... всъщност три ника онлайн, че и бот... избирам си най-непретенциозният никнейм и чата потича. След пет минути усилен чат, мацката вика "Някой път може даже да излезем на кафе"... изпадам в бурен смях, които бива секнат от "Искаш ли сега, след 15 минути". Почвам да преглъщам на сухо и да вкарвам разум: "Ти не ме познаваш", "Ами ако съм някой психопат и те гътна" и тем подобни. Но не - тя е непреклонна - след петнайсет минути. Помня че тогава колегата админ седеше и гледаше чата, пийвайки биричка от кутийка. Драснах едно "окей, след 15 минути - сама си го причиняваш" обърнах се, взех бирта на колегата и я обърнах на екс. Едва тогава осъзнах че той няма вкус за бира...

Отивам аз на мястото на срещата, и отдалеч гледам - някаква натокана мадама стои и нервно си поглежда телефона. А аз си бях дал номера("ако се загубим да се намерим"). Грешка. Голяма грешка. Вече не си давам номера. След като я виждам, със същата стабилна крачка и непроменено изражение на лицето се опитвам да я подмина. Мне братче, тя ти звъни. Тъкмо я бях подминал с метър или два когато малката дяволска машинка издъни ситуацията. Следва: "О. ама ти ти ли си, или не си ти"... "Кой, аз? О, ами май съм аз. А ти ти ли си? Изглежда че си ти..."Ами аз съм аз, а ти трябва да си ти, защото като звъннна на номера който имам и ти звъни телефона..."... "О, ама наистина ли ми звъни? Я пробвай пак моля ти се. О, господи. Да аз съм - звъня."

Следва по-хубавата част. Да, тя знае точно къде искам АЗ да отида да пия по нещо с нея. Е, не мислех че може да е толкова зле. Не познавам града чак толкова, но мисля че и с вързани очи щях да се справя по-добре. Хванала ме е за ръката - влачи ме в "едно много хубаво заведение". Стигаме, тя влиза като естествено не ми е пуснала ръката и ме дръпва вътре. Изведнъж спира, дръпва се леко настрани и пред мен се открива гледка - застаряващи рокери бираджии. Всичко млъква и гледа към нас. Тогава мацката изцепва:

"Тук преди имаше едно хубаво кафе, какво по дяволите му се е случило?"

с възможно най-изуменият и възмутен тон който някога съм чувал. Получава се отговор от един по-едричък тип: "Че к`во му има?" При което тя изхвърква навън. Естествено вече ми е пуснала ръката. Аз съм останал вътре. Усмихвам се, извинявам се за безпокойството и си бия камшика навън по примера на мацката.

Току що съм излязъл навън и тя отново ми сграбчва ръката - сетила се за друго кафе! Не думай... едно не мога да й отрека - ходи бързо, не мога да си поема дъх. Освен това приказва доста бързо. Аха да асимилираш зададеният въпрос и вече има още 2-3 въпроса които висят. Когато стигнахме до кафето вече нямах сили да дишам. Тя стои, гледа ме и вика: "Нещо си пребледнял, дай да ти премеря кръвното". Нямах сили, иначе бих се дръпнал или поне бих викал за помощ. Привършва тя със странният си метод за измерване и казва: "Да, нисичко е". Позволявам си да попитам на базата на каква дава компетентно мнение за моето кръвно. Тя била ветеринарка Е, не точно - не успяла да си вземе изпитите. Но от кръвно разбирала. И тя имала хапчета като за мен - в чантата си. Бута ми ги в ръцете. Аз: "Не, мерси, харесва ми да имам ниско кръвно - кара ме да се чувствам щастлив" и се ухилвам демонстративно, да покажа че съм добре.

Дотук добреее... да кажем че просто е било поредица от лоши съвпадения всичкото по-горе. Игнорираме го. Пристига сервитьорката. Аз толкова се зарадвах да я видя. Поръчвам си две дълги кафета и кола за да се свестя. Мацката ме поглежда с укор и си поръчва двойна водка. Няма проблем. Дишам. Дишам. Идва сервитьорката, дава и водката и започва да реди кафетата пред мен. Водката свърши преди да си разбъркам първото кафе. Леко се уплаших. Сериозно...

Говорим си... оказва се че мацката е на 25 години. Няма лошо. Вече е и на 4-тата водка. Напразно съм се притеснявал - за 43-те си килограма държи много на пиене. Повече от мен. Рекорда й бил литър и половина. Нямало за какво да се притеснявам.

Тук ще спестим около час и половина в които стоях изумен и я гледах.

Започнахме да си тръгваме. Да, започнахме е правилната дума - това не е нещо което се прави за пет или десет минути. Не и на толкова водки. Стигаме до консенсус - ще се подпре на мен, няма да повръща отгоре ми и аз ще я придържам в права посока. Тя ще обеснява накъде да вървим. Предложението ми за такси е категорично отхвърлено - те били цитирам "за слабите и инвалидите". Точно в този момент ми се искаше да съм такъв за да си вземем такси.

Няколко минути по-късно консенсуа беше нарушен. Водките решиха да минат по обратният път. Бих казал че се отдръпнах много елегантно от пътят им и не пострадах. Успях да я занеса до вратата й. Е, отначало я занесох до друга врата. След като си пробва ключа около 5 минути се оказа че това е вратата на съседите(те излязоха и учтиво ми посочиха вратата й). Преместих я и после любезно отклоних предложението да вляза да си "допием". Не знам дали ми се счу че падна в коридора - бях зает да ускорявам с краката.

Оттогава спрях да излизам с "непознати"...

Qko kvo.. cqla ve4er...bilo ti e intresno

Ето това е "среща" Аз,затова много не си падам по "чат-срещи"....,не знам на какъв човек,ще попадна.

Хихи...ми и аз до сега не съм...просто съм си праила бъзик "искаш ли да са видим"... "искам" и зае*авам да чака мн смях ми праи после като в скайпа пише.. "абе аз чаках..ама ти не дойде".. понеже аз почвам с "кво стана е.. май сме са разминали толко време та чаках "

[AnIcHkAtA]

Ми да с един приятел съм се виждала.И то стана супер спонтанно-пращахме си смси и накрая открихме, че и двамата сме пред НДК .ИиИи като се поогледах разбрах, че даже сме в едно кафе и отидох до него и му каах "СлЪнцеее" той ме гл някфо странно "Аз съм Аничка ве слънцеее" и той чатна и ме позна и там гушнахме се и си говорихме ама само тфа беше- за 30 мин.Сега сме мн мн мн добри фрс

[SaSeTo]

Ами да. Имала съм такава среща с един много голям симпатяга. Писахме си година и малко и накрая се запознахме x] Е,вярно,че си говорихме 20 минутки,но мина забавно x]

[5StaR]

bla bla bla

Хахахах тоя разказ ме размаза ако е истина супер кво .. малко разнообразие

[slun4ice_90]

Мдааааам... мога да разкажа за последният път(най-пресен ми е) който ме отказа от подобни неща.

С мацката се засякохме инцидентно някъде из нета, не помня по каква причина или кога. След няколко месеца благоволявам да си проверя една от всичките пощи и там кисне мейл "ала-бала къде се загуби". Не съм се намирал че да се губя... драсвам един кратък отговор тип "Съжелявам че чак сега успях да прочета писмото ти" и продължвам да ровя(помня че търсех нещо определено в тази поща, иначе май нямаше и да вляза). След няколко минути пристига отговор на отговора ми - нещо от сорта на "къде да те намеря онлайн да си поприказваме". WTF?!? Хуу, харесвам си една чат програма - irc. Я, аз съм имал ник онлайн тука. Ерм... всъщност три ника онлайн, че и бот... избирам си най-непретенциозният никнейм и чата потича. След пет минути усилен чат, мацката вика "Някой път може даже да излезем на кафе"... изпадам в бурен смях, които бива секнат от "Искаш ли сега, след 15 минути". Почвам да преглъщам на сухо и да вкарвам разум: "Ти не ме познаваш", "Ами ако съм някой психопат и те гътна" и тем подобни. Но не - тя е непреклонна - след петнайсет минути. Помня че тогава колегата админ седеше и гледаше чата, пийвайки биричка от кутийка. Драснах едно "окей, след 15 минути - сама си го причиняваш" обърнах се, взех бирта на колегата и я обърнах на екс. Едва тогава осъзнах че той няма вкус за бира...

Отивам аз на мястото на срещата, и отдалеч гледам - някаква натокана мадама стои и нервно си поглежда телефона. А аз си бях дал номера("ако се загубим да се намерим"). Грешка. Голяма грешка. Вече не си давам номера. След като я виждам, със същата стабилна крачка и непроменено изражение на лицето се опитвам да я подмина. Мне братче, тя ти звъни. Тъкмо я бях подминал с метър или два когато малката дяволска машинка издъни ситуацията. Следва: "О. ама ти ти ли си, или не си ти"... "Кой, аз? О, ами май съм аз. А ти ти ли си? Изглежда че си ти..."Ами аз съм аз, а ти трябва да си ти, защото като звъннна на номера който имам и ти звъни телефона..."... "О, ама наистина ли ми звъни? Я пробвай пак моля ти се. О, господи. Да аз съм - звъня."

Следва по-хубавата част. Да, тя знае точно къде искам АЗ да отида да пия по нещо с нея. Е, не мислех че може да е толкова зле. Не познавам града чак толкова, но мисля че и с вързани очи щях да се справя по-добре. Хванала ме е за ръката - влачи ме в "едно много хубаво заведение". Стигаме, тя влиза като естествено не ми е пуснала ръката и ме дръпва вътре. Изведнъж спира, дръпва се леко настрани и пред мен се открива гледка - застаряващи рокери бираджии. Всичко млъква и гледа към нас. Тогава мацката изцепва:

"Тук преди имаше едно хубаво кафе, какво по дяволите му се е случило?"

с възможно най-изуменият и възмутен тон който някога съм чувал. Получава се отговор от един по-едричък тип: "Че к`во му има?" При което тя изхвърква навън. Естествено вече ми е пуснала ръката. Аз съм останал вътре. Усмихвам се, извинявам се за безпокойството и си бия камшика навън по примера на мацката.

Току що съм излязъл навън и тя отново ми сграбчва ръката - сетила се за друго кафе! Не думай... едно не мога да й отрека - ходи бързо, не мога да си поема дъх. Освен това приказва доста бързо. Аха да асимилираш зададеният въпрос и вече има още 2-3 въпроса които висят. Когато стигнахме до кафето вече нямах сили да дишам. Тя стои, гледа ме и вика: "Нещо си пребледнял, дай да ти премеря кръвното". Нямах сили, иначе бих се дръпнал или поне бих викал за помощ. Привършва тя със странният си метод за измерване и казва: "Да, нисичко е". Позволявам си да попитам на базата на каква дава компетентно мнение за моето кръвно. Тя била ветеринарка Е, не точно - не успяла да си вземе изпитите. Но от кръвно разбирала. И тя имала хапчета като за мен - в чантата си. Бута ми ги в ръцете. Аз: "Не, мерси, харесва ми да имам ниско кръвно - кара ме да се чувствам щастлив" и се ухилвам демонстративно, да покажа че съм добре.

Дотук добреее... да кажем че просто е било поредица от лоши съвпадения всичкото по-горе. Игнорираме го. Пристига сервитьорката. Аз толкова се зарадвах да я видя. Поръчвам си две дълги кафета и кола за да се свестя. Мацката ме поглежда с укор и си поръчва двойна водка. Няма проблем. Дишам. Дишам. Идва сервитьорката, дава и водката и започва да реди кафетата пред мен. Водката свърши преди да си разбъркам първото кафе. Леко се уплаших. Сериозно...

Говорим си... оказва се че мацката е на 25 години. Няма лошо. Вече е и на 4-тата водка. Напразно съм се притеснявал - за 43-те си килограма държи много на пиене. Повече от мен. Рекорда й бил литър и половина. Нямало за какво да се притеснявам.

Тук ще спестим около час и половина в които стоях изумен и я гледах.

Започнахме да си тръгваме. Да, започнахме е правилната дума - това не е нещо което се прави за пет или десет минути. Не и на толкова водки. Стигаме до консенсус - ще се подпре на мен, няма да повръща отгоре ми и аз ще я придържам в права посока. Тя ще обеснява накъде да вървим. Предложението ми за такси е категорично отхвърлено - те били цитирам "за слабите и инвалидите". Точно в този момент ми се искаше да съм такъв за да си вземем такси.

Няколко минути по-късно консенсуа беше нарушен. Водките решиха да минат по обратният път. Бих казал че се отдръпнах много елегантно от пътят им и не пострадах. Успях да я занеса до вратата й. Е, отначало я занесох до друга врата. След като си пробва ключа около 5 минути се оказа че това е вратата на съседите(те излязоха и учтиво ми посочиха вратата й). Преместих я и после любезно отклоних предложението да вляза да си "допием". Не знам дали ми се счу че падна в коридора - бях зает да ускорявам с краката.

Оттогава спрях да излизам с "непознати"...

Qko kvo.. cqla ve4er...bilo ti e intresno

Ето това е "среща" Аз,затова много не си падам по "чат-срещи"....,не знам на какъв човек,ще попадна.

Хихи...ми и аз до сега не съм...просто съм си праила бъзик "искаш ли да са видим"... "искам" и зае*авам да чака мн смях ми праи после като в скайпа пише.. "абе аз чаках..ама ти не дойде".. понеже аз почвам с "кво стана е.. май сме са разминали толко време та чаках "

Аз,не съм мислила хаха за подобни неща... Ще е интересно..обаче хаха...

[ra4ence]

Излизала съм мн пъти. И с момчета, и с момичета С някой нищо не е ставало-бяха ужасни, с други сме си приятели и до днес, с трети секс.. и така Всякакви хора Но след толкова мн срещи и опит научих едно- никога не отивай на среща с някакви предварителни чувства и мечти.

[Take1nlov3]

Та, значи моята история е доста кратка това ми беше 1 среща от нета.
Ето какво стана влизам си аз 1 ден в импулса и гледам коментарче ти си много сладък знаеш отбора и няколко целувки,след това аз и пиша коментар теб съм те виждала по мачове (става въпрос за отбора Локомотив Пловдив) и ти си много чаровна и няколко целувки.
Тя ми писа айде да излезем да пием по 1 кафе някаде и аз първо се спекох малко но реших все пак да излезна с момичето да се запознаем ала бала.Имахме среща на центара обаче аз позакъснях малко и то беше може би 11 часа сутринта нямаше кой знае колко много хора и гледам от далече доста провукативно обялкана висока с добре съчетан грим момиче и си казвам това няма да е тя обаче отивам и подавам ръка на същата която видях запознахме се излезе късмет че я нацелих понеже имаше още около 5 момичета които стояха самички.
И Така след няколко минутно запознанство решихме да поемем към наи близкото кафене.Отиваме нали влизаме вътре и кво да гледам нейните приятелки всички там (много неодобно се получи) почнах да се запознавам с всичките пиихме квото правихме после излезнахме само двамата и почнахме се разкарваме отидохме в 1 градинка седнахме и тя почна ми опява как преди 1 седмица била скъсала с нейния приятел били ходили 6 месеца не знам си кво и аз и казвам аз до сега не съм имал сериозна връзка и тя ми се усмихна и предполагам нататака се сещате какво се получи и до момента сме все още заедно вече почти 2 месеца много сме щасливи