Еми аз ще ти кажа защо.. това е вроден егоизъм.. всеки го има... изключения няма.
Когато си се привързал към каквото и да било и го изгубиш ти е гадно, защото то вече не е в ръцете ти...
Ако се замислиш на човек рядко му пука дали, човекът когото е загубил е добре, колкото и да не го признава. А дори и да ти пука.. пак егоизма е налице.
Когато умре някой е същото.. плачеш, защото ТИ няма да го видиш.. не за друго.
Напълно нормални са тези чувства.
Иии е въпрос на време да отвикнеш от това, което си загубил.
Понякога се иска малко време.. понякога един живот не стига.. но това са чувства.. няма как да ги контролираш.