Трудно е...и е гадно.Имаше един период в който само плачех и ми беше супер гадно (може и да е имало малко драматизация но със сигурност ми беше гадно).След това разбрах, че живота не е само един човек и че макар и трудно и без него се живее.И свикнах.Научих се да се радвам по друг начин.Научих се да оценявам и да забелязвам и малките неща, научих се да мисля за какво имам, а не за какво нямам.Научих се в едно разлистено дърво да виждам красивата зеленина и да усещам аромата на тревата и на цветята (колкото и изперкало да ви звучи).И като цяло се научих да търся щастието в др неща, а не в любовта.Научих се как да покрия любовта и как да залъгвам себе си, че я няма вече, но тя никога няма да изчезне, или поне се съмнявам, че ще е скоро.Искам я но я няма.След това момче минаха мн други но в никои не открих Него.Сега съм в почивка, но определено ми липсва момче.Готова съм на всичко само да има любов.Сякакъв ше го приема само да ме обича и аз него да го обичам Айде стига толко, че мн се разписах