не, различията ви не идват толкова в годините, колкото в самите характери. дето има една приказка: жените и мъжете са от различни планети. идеята е да ги сближите максимално много. щом вие за две години не сте успяли да си напаснете характерите няма защо да продължавате да сте заедно, пък и сама казваш, че за теб това е мъчение. липсва ти предишното "аз", ами какво чакаш за да си го върнеш пак? ти не можеш все да играеш някаква роля, нали така?! бъди себе си, давай от теб за човека, когото обичаш, раздавай се, но видиш ли, че в един момент има нещо, което не ви достига, а ти вече не можеш нищо да дадеш от себе си, значи е дошло време да си кажете "край". приеми това като нещо нормално, каквото и всъщност е то. хората хиляди пъти се събират с някой и се разделят със едничката мисъл да намерят Човека за тях! просто приеми този като поредния опит и продължи напред. две години не са малко, но определено са преодолимо препядствие!

успех ти желая!