Две години заедно , но с противоположни характери !

[iiirish]

не, различията ви не идват толкова в годините, колкото в самите характери. дето има една приказка: жените и мъжете са от различни планети. идеята е да ги сближите максимално много. щом вие за две години не сте успяли да си напаснете характерите няма защо да продължавате да сте заедно, пък и сама казваш, че за теб това е мъчение. липсва ти предишното "аз", ами какво чакаш за да си го върнеш пак? ти не можеш все да играеш някаква роля, нали така?! бъди себе си, давай от теб за човека, когото обичаш, раздавай се, но видиш ли, че в един момент има нещо, което не ви достига, а ти вече не можеш нищо да дадеш от себе си, значи е дошло време да си кажете "край". приеми това като нещо нормално, каквото и всъщност е то. хората хиляди пъти се събират с някой и се разделят със едничката мисъл да намерят Човека за тях! просто приеми този като поредния опит и продължи напред. две години не са малко, но определено са преодолимо препядствие!

успех ти желая!

[sexy_eJlz]

Ми 0питай се да върнеш предишн0т0 си "аз" и ак0 на нег0 т0ва не му харесва ... пр0ст0 г0 зарежи ... Не става така ти да се пр0меняш заради нег0, а т0й заради теб - не ...

[MaLkaTa_LaDy]

Въобще не е толкова лесно. Напълно те разбирам. Мисля, че е най-добре да му дадеш още 1 шанс, но ако го пропилее, да си хваща пътя. Ако имаш достатъчно сила и същевремено достатъчно търпение, за да го направиш, мисля, че няма да загубиш.

[BuBi008]

Здравейте много съм объркана и за това реших ,че може би вие ще успеете да ми дадете смислен съвет.

Значи с приятелят ми сме заедно от две години и нещо вече, но мисля че нито аз нито той се чувстваме по сущият начин. Имайки впредвид че ние сме адски разлицни хора ... не само че сме различни националности но просто че което аз харесвам той не и обратното. Лично аз виждам че съм се променила адски много за тези две години и то само и само характерите да ни се съвпаднат по някакъв начин но колкото и да е предишното "аз" ми липсва. Липсват ми приятелите липсват ми купоните всичко ми липсва. Да наистина от както съм с него съм видяла много ходихме на сумати й ексурзии но все пак предишният ми живот ми липсва. Наистина давал ми е много но не виждам да ми е дал някаква промяна в себе си за да може това между нас да проработи. Напоследък започнахме да се караме доста често и то за глупости но тези глупости показват доста защото са глупости но от типа на защо той не иска да идем на дискотека или пък как може аз да не съм пипала крава през живота си ( това беше онзи ден и се извини но все пак ). Не мисля че разликата в години ни е толкова голяма аз съм на 17 а той на 21. Няма смисъл да ви казвам колко много го обичам и че той мен ме обича същото защото това вече е ясни щом сме заедно от толкова време но вече незнам дали искам да бъда с него. Чувствата ги има но просто факта че сме с противоположни характери ме убива. И сега незнам какво да правя искам да съм с него но в същото време не искам. Моля ви дайте някакакъв съвет . Благодаря ви предварително !

[soulja_girl4e]

lesno - prosto ne hodi6 navsqkyde s nego i otiva6 sama na diskoteka. I mu kaji, 4e iska6 stariq si jivot, no ako toi ne e syglasen zna4i prosto e egoist