Да сте чували за неща от сорта на "благородна лъжа". Не винаги е необходимо да казваш всичко, което мислиш независмо дали се отнася за най-добрия ти приятел. Все пак после ще си казвате "Какво сега, казах му каквото мислех и той/тя с обиди." Понякога е хубаво тънко тънко да се намекват определени неща, които неотложно е добре да се кажат, но не и да се казват пряко. Например гаджето на приятелката ти е много тъпо, ама ти юе и кажеш ли веднага "как може да си толкова проста, че да ходиш с тоя загубеняк?" Няма да го кажеш така, нали? Или може би въобще няма да и го кажеш? Ти как смяташ, а?