Лира на нощта

Бесни метат вихрите на нощта
Безжизнени нозе.
Намерих днес част от Мисълта
Нещо вътре се закле.

Защо да не мога, ти ли казваш, Съдба?
Кой ще ми забрани, няма за мен повеля.
С моите ръце слабовати ще изпреда...
Ще изпреда, заклевам се, Чиста къделя.

Извърнат срещу света, в сенчеста Страна
Да надмогна кухостта си ще успея.
В буря, в порой, в слънце и дори слана
Ще създам с горди нотки Тяхна Епопея.

Че в лирата се крият струни недокоснати
Що чакат с песен глуха своя ред.
Всяка една шепне с ласка „Мене избери.”
За да създам на Одата следващия куплет.

А Лирата съм аз, Съдба, жено проклета.
И с музика надмогвам ти гордо плета
Разкъсвам твоето було, що нашепва слова
Що измамни кънтят в глупашката глава.

Спокойни заливат вълните на тъма
Пробуждащо се сърце.
Намерих днес част от Смисъла
Нещо вътре ще се Взре.