Не мога вече..Просто не мога...На 14 години съм и живота ми е гаден...Със сигорност няма да мога да си взема годищния изпит по английски и ще остана 8 клас...Преди няколко дни любимия ми дядо,който много обичах почина...От скоро вече си нямам най-добра приятелка.Дам..Заряза ме,а в тези моменти имах толкова голяма нужда от нея...исках просто малко подкрепа,малко съчувствие...исках да е до мен,когато дядо почина,когато изпитите наближават...Но тя избра да ме зареже.Тя не осъзнаваше,че е най-важният човек в живота ми,че давам всичко за нея,че съм готова на всичко,за да съм с нея...Но от нея не получавах никакво уважение.Аз я чаках с часове да си оправи косата,за да излезем,съгласявах се с всичко,макар и да не ми харесваше,само за да не се караме...но тя това просто не го ценеше,постоянно ме удряше,убиждаше...е говореше,че никога не би ме зарязала,че винаги съм щяла да бъда до нея...но ето,че чак сега разбирам,че всичко е било лъжа...че не ми е била приятелка...че е била с мен,само за да не е сама...Оф толкова ми е гадно за всичко...толкова ми е гадно,че съм сама,че няма с кой да споделям,с кой да си говоря за общи интереси...Не искам да живея вече,не мога,не издържам...

Извинявам се,че ви занимавам,ама исках просто някои да ме изслуша