Престъпление и наказание

[Corb1225]

Кръщавам темата си на едноименната творба на Достоевски с уговорката, че не съм я чел, но заглавието е релевантно с обекта на обсъждане. Поставям тезата, че човек единствено сам може да си е съдник, т.е. неговата съвест и съзнание са тези, които определят представите му за правилно и грешно. Когато ние отлъчим един престъпник от обществото, пратим го в затвора, подложим го на мъчения и тежък живот, по какъв начин способстваме за това той да достигне до това ниво на осъзнатост? Единици са тези, които излизат "очистени", а доста повече са тези огнетените, търсещите реванш, жадуващите за отмъщение. Да, може да останат там за цял живот или дори да бъдат екзекутирани, но това по какъв начин решава нещата? Истината е, че системата в сегашният си вид се бори не със самия проблем, а с резултата от него. Но как да накараме хората да тръгнат по пътя на себеопознаване и осъзнаване? В миналото, преди навлизането на националните държави, са се правили опити за еклесиастични съдебни органи. Знаем обаче, че религията цели да наложи своят морален компас, своите ценности, своите канони и разбирания. А дали това помага на човека да осъзнае сам себе си? По-скоро не. По-усиленото изучаване на философски дисциплини в училище, ми се струва като нелош вариант. Реално какво можем да направим? Как можем да решим този вечен проблем?