
Първоначално написано от
~FAiThLeSs~
Абе вие тука какво?Събрали сте се да се състезавате на кой му е по-скапан живота ли? Всеки си има някакви проблеми и всеки рано или късно се сблъсква сам с живота. И аз съм на 16, ама това не значи, че всичко ми е пълно и равно и пърхам от щастие.През ден гледам как майка ми троши чаши и чинии по баща ми или сестра ми, през ден слушам как я е срам,че ме е родила, защото не съм си измила чинията примерно, всеки ден някой от неколцината ми супер добри приятели ме прецаква,а аз търпя и прощавам само и само да не остана сама, на единствения човек, който някога съм обичала му е все тая дали утре няма да ме блъсне тир... и какво?Да отида да се метна отнякъде може би. Живота е такъв какъвто е или се научаваш да живееш с него, или цял живот стоиш и се самосъжаляваш.