Вехнещ пурпур

[ScionOfStorm]

Вехнещ пурпур

Добре дошъл, читателю
В един нов, омагьосващ танц
Посветен. Знаеш, мечтателю
Че нощната роса е негов гланц.

Участници призрачни и мъртви
Са десетки фигури безглави.
Ах, как красиво ръцете ръкомахат
А силуети осакатени стоят прави.

Театърът-призрак несъществуващ...пуст е.
Тлеят само пурпурните, плашливи светлини.
Сред тях като циганка танцува слънце
Злобно греещо над актьорите - до старини.

И те ни гледат, нас двамца, читателю
Отвъд млечнобяла, плесенясала пелена.
Твои и мои отрочета са , Създателю.
Роди ги горките извратеността ни една.

И чакай, питам аз сега - до старини?
Че те са мъртви, мъртви... Танц дързък - на безжизнени.
А ние сме тираните, точно аз и ти
Под жаркостта на Незнаещото жал оставихме ги...

Спускам завесите заветни аз, Мечтателю
Че лутат се Те в уродлива красота.
Тих е ромонът на пурпура, Писателю.

Пръски алени той оставя...
По онази млечна белота...

[FeelMe]

stra6no e

[ANTIHUMAN]

Нямам думи просто!

Ти доказа ,че има талантливи хора в България! А ти си уникален! Продължавай във същия дух!