Изворът на белоногата

[Red_Bull4o]

може ли някой да ми даде ЛИС на тема "Стамбул е аго за мене туй дето що имам" може да не е точна съштата и подобна да е много ще сам благодарен

[`*`MaLkA SlAdUrKa`*`]

Надявам се да ти помогне

„Стамбул е, аго, за мене тук, дето аз съм родена…”
Интерпретативно съчинение върху „Изворът на белоногата”
на П. Р. Славейков

П. Р. Славейков е най- представителната и най- разностранната фигура сред българските поети и книжовници за времето преди Освобождението.
Той е един от първите професионални писатели.Ярко явление като личност, той се изявява и като редактор, издател, преводач.
Най-съвършеното и дълбоко поетическо творение на Славейков е поемата-балада”Изворът на белоногата”. Произведението се появява за пръв път през 1873 година в списание”Читалище”. Тя е измежду най-хубавите поеми в българската литература. Четеш ли я, дъхът ти спира, а думите така омайват, че образите се появяват пред очите ни като на филм.
Поемата е близко до духа на народната песен и същевременно изразява най-пълно настроението на автора. Тя изразява по категоричен начин и общата мисловна нагласа на българина не само през епохата на възраждането, а и в наши дни.
Сюжетът пресъздава срещата на двама характерни герои- красивата българска девойка Гергана и богатият турски везир, който е пленен от нейната хубост. Между двамата се води разговор, който показва техния различен мироглед, мнението им за живота, ценностната им система. Всеки от тях е убеден в своята правота, затова и не се разбират. Това, което е важно за везира е безсмислено за Гергана. Двамата живеят в различни светове. Гергана е представител на поробените, но не паднали духом българки, които знаят какво е чест и род. Везирът е този, който притежава силата на поробителя. Но физическата му мощ се оказва безсилна пред духа на българката.Везирът оценява красотата на българката и и предлага „бяла ханъма” да стане, да има слуги, дето да и шетат.За да спечели Гергана везирът и предлага най-големите си богатства- сараи и градини, каквито поиска:
1
В защита на своя избор Гергана противопоставя картината на родното, пробуждащо светла радост в душата и:
2
Красивата българка има самочувствието на човек, познал рода и националната си принадлежност. Духът и се извисява над дребното самолюбие на владетеля:
3
Чрез Никола в поемата е вплетен и образа на родината. Любовта и към Никола предопределя нейния жертвен избор. Между „своето „ и „чуждото”, Гергана остава вярна на „своето”. Тя знае какво е избрала. От поробителя не може да очаква прошка. Затова и в поемата Гергана умира- вградена е в чешмата и залинява. Но девойката знае, че споменът за опазената чистота на българския дух ще остане за поколенията:
4
За Гергана духовния избор на сърцето, което принадлежи на всичко българско, е над всичко. Тя е избрала. Това е нейната воля.Затова духът и ще бъде вграден в паметта на поколенията:
5
„Изворът на белоногата” е символ на жертвоготовността в името на българското. Жертвоготовност на една крехка физически, но силна духом българска девойка. Гергана е събирателен образ на всички ония българи, дали живота си за свободата на родината ни по един или друг начин, но съхранили българското за поколенията.