Аз спрях да питам когато бях на около 10 години. Тогава просто казвах къде отивам и с кого и кога ще се върна, като единственото правило беше да се върна по светло (тогава нямахме GۀSM-и). Когато бях на 15, единствено казвах че излизам и евентуално дали ще се връщам за обяд или вечеря. Нито обяснявам къде ходя и с кого, дори и да е по тъмно. Нашите са наясно, че съм с приятели и това е. Имам GSM да ме питат кога ще се прибера и дали ще идвам за вечеря. Нямам проблеми да ходя по нощни дискотеки, на море за седмица с 21-22 годишно гадже и т.н.
Затова от опит мога да ти кажа - свободата идва с отговорността. Ако покажеш на вашите, че си отговорна и зряла, няма да имаш проблеми да те ускат, даже няма да се налага да питаш. Сигурно се сещаш, че аз нито съм се прибирала пияна, нито съм се напушвала като за последно (аз дори не пуша по принцип), не се занимавам с наркотици и други вредни вещества, не спя със всеки срещнат, не правя безразборен секс без предпазни мерки и общо взето - не давам повод на нашите да се тревожат за сигурността ми. В случай, че ми се пие или ми се занимава с нещо, след което не бих била в състояние да откажа секс на непознат, винаги отивам с доверен човек (най-добрия ми приятел и компанията) и много ясно, не се връщам вкъщи в полу-трезво състояние да ме видят нашите и да започнат да треперят всеки път като излизам. Изобщо, държа се на ниво където и да съм (като това не ми пречи да правя каквото си искам) и не позволявам на никой да ме възприема като безотговорно инфантилно детенце (въпреки че не се занимавам много с общественото мнение). Затова съветът ми е да покажеш, че си отговорна и зряла. Човек обикновено няма желание да налага правила на хора, които знаят какво правят и не биха се спрели от някакво правило ако решат, че се налага да направят нещо.