Здравейте Искам малък съвет от вас, не че е нещо мн оригинално:P Става въпрос за наще. Само ми викат колко съм зле и как за нищо не ставам. Всяко нещо, което се случи, го обръщат на огромен скандал, в който ест ме оплюват мен. Викат колко съм била неамбициозна, била съм се мислела са мн велика (което е най-далечното нещо от истината), не съм чела книги (е това е доста вярно), колко съм разхвърляна, била съм мърла, нищо не съм оценявала, не съм мислела за бъдещето си, само съм била оф-кала (т.е. 1 път на 3-4 дена), била съм несериозна и за капак съм нямала самочувствие и нямало да стане нищо от мен защото не съм била отворена. Как да съм отворена, като не ми дават да излизам, вече нямам никакви приятели, защото от началото на учебната година някой викне ли ме, не ми дават да излизам (имала съм да уча, било късно и т.н.). Лятото ми звънят през 2 мин да видят дали съм жива още... Не ми казвайте да говоря с тях, защото съм се пробвала. Обяснявала съм им, че не ми е приятно само да ми викат и да ме оплюват. Тогава те отговарят "Ти пък искаш само хубави работи да ти се говорят!" Какви хубави работи не разбирам, като когато изкарам 6-ца, те викат "Защо не я изкара по-рано тая 6-ца" и викат, че трябвало да отслабна и какво ли още не. Кажете как да им покажа колко наистина ми е неприятно, така че да ме разберат С говорене няма да стане, защото ако взема да се ядосам (и то най-оправдано) била съм се репчила и почват как те никога не са говорили така на своите родители.