S.O.S.

[syperbebe]

трябва ми съчинение на тема Гордея се с моето отечество. плс спешно е !

[mimetoo]

Това са есета,но можеш да си ги преработиш и да се получи хубаво съчинение,все пак трябва и малко труд :P

Защо обичам Отечеството си?



Отговорът на този въпрос е един. Той е един и същ за всеки жител на нашата планета. Обичам Отечеството си, защото е мое. Със същата сила, с която аборигенът обича пустините на Австралия, а ескимосът - ледовете на Антрактида, американецът - Ниагарския водопад, японецът - ябълковия цвят. Обичам Отечеството си като моето семейството - силно и безрезервно, защото то е единственото, което мога да имам. Обичам го, въпреки и заради недостатъците му.

Отечеството не е географска точка. То е историческо наследство, бит, култура на един народ. То е природа. То е бащината стряха, майчината милувка, първата целувка. То е първата дупка, която ни е препънала, първата сълза на безсилие и гняв, първата горчилка на чута обида.

Отечеството за мен е мястото, където съм се родила, където съм отрасла и раста. То за мен е като втора майка! Защото то е свидетел на всички мои радости и тъги, защото именно то ме е успокоява със своите дивни красоти и птичи песни! То е в моите сънища и вдъхновение на много творци!

Може би се чудите кое е това Отечество, което ми дава толкова много?! С гордост мога да Ви кажа, че това е България! Да! България! Страната, която е преживяла много войни, която е загубила толкова много деца. Да, точно тя! Това е земята, която е описана толкова чувствено и изящно от Вазов, от Славейков, от Елин Пелин, от Яворов и от още много, много творци! Това е моята родина, която аз харесвам и обичам безкрайно много! Отечеството, което притежава чудни балкани, извори, гори, реки и скали. Място осеяно с цветя и чудни поляни. Моето Отечество, наред със земните си красоти има и чудна история, музика и един невероятен народ!

Ето това е моето мило Отечество! И мога да кажа, че то за мен е онази изящна земя, която е пълна с обич, нежност и сияние!

Казват, че човек не може да избира родителите си, следователно





БЪЛГАРИЯ

България. Това е моята родина, моят дом и моето поприще. Тук се родих и разбрах
що е любов, мъка и радост. Тук за първи път бях щастлива. Тук ще живея, ще
творя, ще създам семейство и пак тук ще умра. В България започна моят живот и се
надявам, че именно тя го прави смислен и точно такъв, какъвто искам да го
изживея. Но България е и друго... Тук за пръв път разбрах какво е безчестие,
алчност, тук за пръв път бях огорчена и вкусих от горчилката на живота. Тук бях
губеща, ненавиждана и мразена. Видях живота и от грозната му страна, познах
отчаянието, безнадежността, безверието... Тук бях човек във всяко едно отношение
и не съжалявам.Защото тук изградих и опознах себе си, станах това, което съм
днес. Било то реалист или мечтател, или просто безгрижен наблюдател на живота.
Днес аз наблюдавам своята страна и с болка усещам как тя се смалява в очите ми и
тогава тревожни мисли ме връщат отново в онова време, когато България с голяма
доза търпение и кураж е била изградена и създадена. Такава, каквато е била в
съзнанието на нашите деди през златните си години. Такава е била България и
блясъкът на благородния метал, който е искрял от облика и, е карал младо и
старо, изпълнени с опиянение и гордост, да викат предизвикателно: "Ето това е
моята България". Да, такава е била тогава, но това съвсем не е моята България
днес. Днес тя съвсем не е така красива и привлекателна, съвсем не е тъй велика,
тъй недостижима и мечтана. Днес тя е една сkромна, мъничка и бедна страна. Но аз
не искам да я напусна. Не искам да търся спокойствие другаде. А и как ще го
намеря там, където съм чужда. Там, където, за да стана своя сред другите, трябва
да бъда чужда пред себе си. Някъде, където няма да съм с човешките си навици,
потребности, правила и емоции. Как да живея спокойно, когато едно болезнено
чувство ме влече обратно към корените ми, обратно в моята България. Това е тя за
мен. И точно тази болезнена връзка ме държи заедно с нея, защото ако я прекъсна,
аз губя и връзката със себе си. Аз не съм избрала това място, нито то е избрало
мен. Тук не е нито раят, нито адът. Тук всичко красиво и приятно се събира с не
дотам привлекателното и свидното. Тук е всичко това, което липсва малко или
много навсякъде по света, и именно затова това място е така неповторимо и
уникално, че да се чудиш дали да го обикнеш или да избягаш от него. Тук за мен е
центърът на света и той носи едно единствено име - България.