Здравей.
Като за начабо ще те посъветвам да не се отчайваш колкото и трудно да ти е.Общо взето, губенето на вяра е една крачка преди самото предаване и оставяне на това да се носиш безметежно по течението.
Всеки човек преминава през трудни периоди и не говоря за наколко дни, седмици, месеци и т.н., ами цяла година както е при теб/семейството /.
Приятелите са важна част от живота ни, по има неща с, които ние самите трябва да се справим.Още повече, че ти се срамуваш от това до споделиш проблемите си...тогава как очакваш някой да ти помогне...?!
Знам, че в момента едиственото от, което се нуждаеш е просто едно приятелско рамо на което да си поплачеш и да споделиш проблемите си....дали наистина то не е на една ръка разстояние от теб?!
Не унивай, не се предавай, а потърси начин поне за малко да се отдалечиш от напрегнатата обстановка в дома ти, потърси спокойно и юутно място, където наистина ще се чувстваш в "свои води", без напрежение...
Разбери, че всичкоо зависи единствено от теб!
И да, знам, че ти е тежко, че вижда хоризонта пред теб мъгляв, сив и неприятен, но съм сигурна, че ако вярваш в доброто скоро нещата ще се променят.
И всеки човек си има проблеми, друг е въпросът до колко ще им позволиш да властват в живота ти, да определят настроението ти и т.н.
Успех!