тва никой който ме познава лично да не го чете

ми ддз, с приятелите си тва не съм го дискутирал, но вече започвам да се отчайвам, все по често се олавям да си мисля че както сам съм се родил, така и сам ще си умра и няма да има кой да ми затвори очите...
както казаха, светът е за двама, не можем да бъдем щастливи сами, защото тогава животът няма смисъл.