Мразя хората

[November]

В последно време съм се отдала на размисли!
Мисля си аз - как може хората да са толкова тъпи, бездуховни, егоистични и подли?!
В училище се подиграват на умните и ученолюбиви деца, въпреки че точно те са бъдещето на държавата, обличат се като изпълнителки на поп-фолк музика, момчетата и момичетата не се различават външно много, много, не четат, неграмотни са!
Не мога да го проумея!Знам, че отдавна сте го забелязали, но се питам какво става?!
Не искам да обобщавам, защото съм убедена и знам, че има много хора, които са пълна противоположност на гореспоменатото и това много ме радва, но на мястото, на което живея, да видиш нормални човек си е рядкост!Всички са еднакви външно, изгнили отвътре...Плачебно!
Повечето не са виждали книга през живота си, момичетата са вече порно звезди, момчетата - момичета!
Къде се намирам, за Бога?!?!
Общо взето мразя хората...те са безскрупулни, егоистични...Но защо?!
Ако имаха възможност, някои биха убили, за да имат каквото искат, ако са сигурни, че няма да ги хванат!
Единственото нещо, което още ми пречи да се отрека от човека е способността му все пак да обича и да помага...

След като прочетохте моите заключения...бих била радостна да видя и вашите!

П.П.Предполагам, че ще има и изказвания от рода на:"На мен какво ми пука?" или "И какво от това, нали съм готин/а!", ама аз си знам и съм се подготвила...
И още нещо - не съм комплексирана, че и това може да се чуе!

[Mariolcheto]

Абе донякъде съм съгласна,но само донякъде!

[Freeminded]

Относно края - ми да, това ще се чуе (прочете). Всъщност това, което извеждаш като аргументи срещу останалите говори единствено за твоите комплекси, но преди да ме обвиниш, първо помисли върху това, което мисля. Та мисля си, че именно това, което ти липсва, те кара да мразиш другите хора за това, че го имат. А именно:
1. Дразни те външността на хората, помисли дали ти си доволна от начина, по който изглеждаш или по стила ти на обличане? Защо презираш онези, които събират погледите, те поне го правят макар и обличайки се като "изпълнителки на поп-фолк музика"
2. Дразни те това, че никой не те оценява, ти 100% четеш и си любознателно момиче, а? Обаче тези качества не се ценят, а и особено ако нямаш качествата от т.1.
3. Безкруполност, егоизъм - тези неща винаги ги е имало. Животът е циничен, не може само да те кара да се усмихваш.

Та... и да мразиш хората и да не ги мразиш едно е ясно! На другите не им пука за теб! Преживей го!

[November]

всичките емота на кафево.

Не съм емо, а реалист!!!

[Muse_of_Madness]

Да ви еа у псевдоинтелектуалците. Жалки сте.
Един от методите на управляващите да натъпчат народа още по-дълбоко в тази кал, е постоянно и без или с минимално действие да натякват на хората:"Народът пропада. Културата загива. Светът загнива. Бъдеще няма." Усещаш ли по чия свирка играеш?
И не, отговори "Не ми пука, готин съм" ме съмнява да чуеш от тийнейджър. Щото въпросните са дресирани при всяко такова пропито с емоция изявление да поклащат глава и да измрънкваме съпричастно "Да, колко тъжно". После сещаш се.
Така че изтръгни жиците от тила си и хуя от гъза си и свърши нещо ако егоизма и безскрупулността ти пречат сериозно. А мен не ме питай какво върша, защото ценностите ми се различават от присадените ти.

[Mariolcheto]

Относно края - ми да, това ще се чуе (прочете). Всъщност това, което извеждаш като аргументи срещу останалите говори единствено за твоите комплекси, но преди да ме обвиниш, първо помисли върху това, което мисля. Та мисля си, че именно това, което ти липсва, те кара да мразиш другите хора за това, че го имат. А именно:
1. Дразни те външността на хората, помисли дали ти си доволна от начина, по който изглеждаш или по стила ти на обличане? Защо презираш онези, които събират погледите, те поне го правят макар и обличайки се като "изпълнителки на поп-фолк музика"
2. Дразни те това, че никой не те оценява, ти 100% четеш и си любознателно момиче, а? Обаче тези качества не се ценят, а и особено ако нямаш качествата от т.1.
3. Безкруполност, егоизъм - тези неща винаги ги е имало. Животът е циничен, не може само да те кара да се усмихваш.

Та... и да мразиш хората и да не ги мразиш едно е ясно! На другите не им пука за теб! Преживей го!

+1

[sm_95]

mi nz okolo men ne e taka moje bi prosto si na kofti mqsto ne vsi4ki za takiva ogledai se ako celiq sfqt be6e tak1v....

[November]

Относно края - ми да, това ще се чуе (прочете). Всъщност това, което извеждаш като аргументи срещу останалите говори единствено за твоите комплекси, но преди да ме обвиниш, първо помисли върху това, което мисля. Та мисля си, че именно това, което ти липсва, те кара да мразиш другите хора за това, че го имат. А именно:
1. Дразни те външността на хората, помисли дали ти си доволна от начина, по който изглеждаш или по стила ти на обличане? Защо презираш онези, които събират погледите, те поне го правят макар и обличайки се като "изпълнителки на поп-фолк музика"
2. Дразни те това, че никой не те оценява, ти 100% четеш и си любознателно момиче, а? Обаче тези качества не се ценят, а и особено ако нямаш качествата от т.1.
3. Безкруполност, егоизъм - тези неща винаги ги е имало. Животът е циничен, не може само да те кара да се усмихваш.

Та... и да мразиш хората и да не ги мразиш едно е ясно! На другите не им пука за теб! Преживей го!

Знаех, че ще се намери и такъв!
Не, не съм комлексирана!
Не, не завиждам на другите, а ги съжалявам!
Не, не смятам, че всички са егоисти!

Всичко идва от това, че всеки ден чувам оплаквания, че България затъва и т.н.!
И защо ли?!Защото хората не се интересуват от нищо, което не се яде и пие!Не ги интересува, освен ако не са пари!
Мога да дам много примери за това, което говоря, но не искам!

И знам, че на никой не му пука за мен, разбрала съм го и не търся утеха!
На мен обаче ми пука за хората, но няма какво да направя...

[Jah]

Ние спориме

двама със дама

на тема:

"Човекът във новото време".

А дамата сопната, знаете –

тропа, нервира се,

даже проплаква.

Залива ме с кални потоци

от ропот

и град от словесна

атака.

– Почакайте – казвам, – почакайте,

нека... –

Но тя ме прекъсва сърдито:

– Ах, моля, запрете!

Аз мразя човека.

Не струва той вашта защита.

Аз четох как някой

насякъл с секира,

насякъл сам брат си, човека.

Измил се,

на черква отишъл

подире

и... после му станало леко. –

Смутено потръпнах. И стана ми тежко.

Но аз

понакуцвам

в теория

и рекох полека,

без злоба,

човешки,

да пробвам със тази история. –

Тя, случката, станала в село Могила.

Бащата бил скътал

пари.

Синът ги подушил,

вземал ги насила

и после баща си затрил.

Но в месец, или пък

във седмица само

властта го открила и... съд.

Ала във съдът

не потупват по рамото,

а го осъждат на смърт.

Отвели тогава злодея

злосторен,

затворили този субект.

Но във затвора попаднал на хора

и станал

човек.

Не зная с каква е

закваса заквасен,

не зная и как е

замесен,

но своята участ

от книга по-ясна

му станала с някаква песен.

И после разправял:

"Брей, как се обърках

и ето ти тебе

бесило.

Не стига ти хлеба,

залитнеш

от мъка

и стъпиш в погрешност на гнило.

И чакаш така като скот

в скотобойна,

въртиш се, в очите ти – ножа.

Ех, лошо,

ех, лошо

светът е устроен!

А може, по-иначе може..."

Тогава запявал той

своята песен,

запявал я бавно и тихо

Пред него живота

изплаввал чудесен –

и после

заспивал

усмихнат...

Но в коридора

тихо говорят.

Сетне секунда покой.

Някой полека вратата отворил. –

Хора. Зад тях часовой.

Някой от групата,

плахо и глухо,

казал му:

"Хайде, стани."

Гледали хората

тъпо и кухо

сивите, влажни стени.

Онзи в леглото

разбрал, че живота

е свършен за него,

и в миг

скочил, избърсал потта от челото

и гледал с див поглед

на бик.

Но лека-полека

човека се сетил –

страхът е без полза,

ще мре.

И някак в душата му

станало светло.

– Да тръгнем ли? – казал.

– Добре.

Той тръгнал. След него

те тръгнали също

и чувствали някакъв хлад.

Войникът си казал:

"Веднъж да се свърши...

Загазил си здравата, брат."

Във коридора

тихо говорят.

Мрак се в ъглите таи.

Слезнали после на двора,

а горе

вече зората блести.

Човекът погледнал зората,

в която

се къпела с блясък звезда,

и мислел за своята

тежка,

човешка,

жестока,

безока

съдба.

"Тя – моята – свърши...

Ще висна обесен.

Но белким се свършва

със мен?

Животът ще дойде по-хубав

от песен,

по-хубав от пролетен ден..."

Споменал за песен

и нещо се сетил.

В очите му пламък цъфтял.

Усмихнал се топло, широко и светло,

отдръпнал се, после запял.

Как мислите, може би

тука се крие

един истеричен комплекс?

Мислете тъй както си щете,

но вие

грешите, приятелко, днес. –

Човекът спокойно, тъй – дума

след дума

и твърдо редил песента.

Онези го гледали

с поглед безумен,

онези го гледали с страх.

Дори и затвора

треперел позорно,

и мрака ударил на бег.

Усмихнати чули звездите отгоре

и викнали:

"Браво, човек!"

Нататък е ясно. Въжето

изкусно

през шията, после

смъртта.

Но там в разкривените,

в сините устни

напирала пак песента.

И тук започва развръзката, значи.

Как мислиш, читателю, ти? –

Тя, бедната дама, започна да плаче,

започна във транс да крещи:

"Ужасно! Ужасно! – Разказвате,

сякаш

като че там сте били!"...

Какъв ти тук ужас?! –

Той пеел човека. –

Това е прекрасно, нали?

[November]

Хахах...добре, предавам се!
Вече съм спокойна, че бъдещето на България е толкова интелигентно...
Няма значение...повече не искам да чета глупости и да оборвам простотии...писнало ми е от дечица като вас!
Поживейте и ще разберете за какво говоря...вие просто не знаете какво е явно....

[Felis_Dirus]

Чакай малко, нека се разберем, в егоизма няма нищо лошо.

А обкръжението ти няма нищо общо с хората като цяло. Аз мога да се похваля с точно обратното - общувам с умни, добре възпитани хора, амбициозни и адски готини като характери. Това са моите приятели, моята компания. Обичам хората.

Какъв е изводът? Измъкни се от средата, в която си попаднала.

И какво разбираш под това, че хората не се интересуват? Аз, ако се интересувам, примерно, какво.. да хвана и да сбия 2-3 емота, няколко фолк-певици или "гениите" от строша им автото в Плевен, за да им помогна и покажа правия път? Всеки гледа собствения си гъз - факт. Насила не можеш да промениш никого, ако той не го пожелае. Тоест възмущението ти е някак безпредметно, тъй като не може да прерасне в някакви действия. Безсилна си, още един факт.

[Freeminded]

Относно края - ми да, това ще се чуе (прочете). Всъщност това, което извеждаш като аргументи срещу останалите говори единствено за твоите комплекси, но преди да ме обвиниш, първо помисли върху това, което мисля. Та мисля си, че именно това, което ти липсва, те кара да мразиш другите хора за това, че го имат. А именно:
1. Дразни те външността на хората, помисли дали ти си доволна от начина, по който изглеждаш или по стила ти на обличане? Защо презираш онези, които събират погледите, те поне го правят макар и обличайки се като "изпълнителки на поп-фолк музика"
2. Дразни те това, че никой не те оценява, ти 100% четеш и си любознателно момиче, а? Обаче тези качества не се ценят, а и особено ако нямаш качествата от т.1.
3. Безкруполност, егоизъм - тези неща винаги ги е имало. Животът е циничен, не може само да те кара да се усмихваш.

Та... и да мразиш хората и да не ги мразиш едно е ясно! На другите не им пука за теб! Преживей го!

Знаех, че ще се намери и такъв!
Не, не съм комлексирана!
Не, не завиждам на другите, а ги съжалявам!
Не, не смятам, че всички са егоисти!

Всичко идва от това, че всеки ден чувам оплаквания, че България затъва и т.н.!
И защо ли?!Защото хората не се интересуват от нищо, което не се яде и пие!Не ги интересува, освен ако не са пари!
Мога да дам много примери за това, което говоря, но не искам!

И знам, че на никой не му пука за мен, разбрала съм го и не търся утеха!
На мен обаче ми пука за хората, но няма какво да направя...

И как показваш, че ти пука за хората? С това, че ги мразиш ли? С това, че искаш да се дистанцираш от проблемите на омразното за теб общество единствено като заклеймиш всички като

Всички са еднакви външно, изгнили отвътре...Плачебно!

Обоснови се и преди да създаваш тема помисли до колко с нея ще си помогнеш. Защо мразиш хората щом не ти пука за тях в крайна сметка?

на мястото, на което живея, да видиш нормални човек си е рядкост!

И всъщност къде живееш? В лудницата ли? Всички хора са нормални, просто са различни.

[November]

Ние спориме

двама със дама

на тема:

"Човекът във новото време".

А дамата сопната, знаете –

тропа, нервира се,

даже проплаква.

Залива ме с кални потоци

от ропот

и град от словесна

атака.

– Почакайте – казвам, – почакайте,

нека... –

Но тя ме прекъсва сърдито:

– Ах, моля, запрете!

Аз мразя човека.

Не струва той вашта защита.

Аз четох как някой

насякъл с секира,

насякъл сам брат си, човека.

Измил се,

на черква отишъл

подире

и... после му станало леко. –

Смутено потръпнах. И стана ми тежко.

Но аз

понакуцвам

в теория

и рекох полека,

без злоба,

човешки,

да пробвам със тази история. –

Тя, случката, станала в село Могила.

Бащата бил скътал

пари.

Синът ги подушил,

вземал ги насила

и после баща си затрил.

Но в месец, или пък

във седмица само

властта го открила и... съд.

Ала във съдът

не потупват по рамото,

а го осъждат на смърт.

Отвели тогава злодея

злосторен,

затворили този субект.

Но във затвора попаднал на хора

и станал

човек.

Не зная с каква е

закваса заквасен,

не зная и как е

замесен,

но своята участ

от книга по-ясна

му станала с някаква песен.

И после разправял:

"Брей, как се обърках

и ето ти тебе

бесило.

Не стига ти хлеба,

залитнеш

от мъка

и стъпиш в погрешност на гнило.

И чакаш така като скот

в скотобойна,

въртиш се, в очите ти – ножа.

Ех, лошо,

ех, лошо

светът е устроен!

А може, по-иначе може..."

Тогава запявал той

своята песен,

запявал я бавно и тихо

Пред него живота

изплаввал чудесен –

и после

заспивал

усмихнат...

Но в коридора

тихо говорят.

Сетне секунда покой.

Някой полека вратата отворил. –

Хора. Зад тях часовой.

Някой от групата,

плахо и глухо,

казал му:

"Хайде, стани."

Гледали хората

тъпо и кухо

сивите, влажни стени.

Онзи в леглото

разбрал, че живота

е свършен за него,

и в миг

скочил, избърсал потта от челото

и гледал с див поглед

на бик.

Но лека-полека

човека се сетил –

страхът е без полза,

ще мре.

И някак в душата му

станало светло.

– Да тръгнем ли? – казал.

– Добре.

Той тръгнал. След него

те тръгнали също

и чувствали някакъв хлад.

Войникът си казал:

"Веднъж да се свърши...

Загазил си здравата, брат."

Във коридора

тихо говорят.

Мрак се в ъглите таи.

Слезнали после на двора,

а горе

вече зората блести.

Човекът погледнал зората,

в която

се къпела с блясък звезда,

и мислел за своята

тежка,

човешка,

жестока,

безока

съдба.

"Тя – моята – свърши...

Ще висна обесен.

Но белким се свършва

със мен?

Животът ще дойде по-хубав

от песен,

по-хубав от пролетен ден..."

Споменал за песен

и нещо се сетил.

В очите му пламък цъфтял.

Усмихнал се топло, широко и светло,

отдръпнал се, после запял.

Как мислите, може би

тука се крие

един истеричен комплекс?

Мислете тъй както си щете,

но вие

грешите, приятелко, днес. –

Човекът спокойно, тъй – дума

след дума

и твърдо редил песента.

Онези го гледали

с поглед безумен,

онези го гледали с страх.

Дори и затвора

треперел позорно,

и мрака ударил на бег.

Усмихнати чули звездите отгоре

и викнали:

"Браво, човек!"

Нататък е ясно. Въжето

изкусно

през шията, после

смъртта.

Но там в разкривените,

в сините устни

напирала пак песента.

И тук започва развръзката, значи.

Как мислиш, читателю, ти? –

Тя, бедната дама, започна да плаче,

започна във транс да крещи:

"Ужасно! Ужасно! – Разказвате,

сякаш

като че там сте били!"...

Какъв ти тук ужас?! –

Той пеел човека. –

Това е прекрасно, нали?

Схващам защо го пускаш...и всъщност това е едно от любимите ми произведения...
И да - прав е бил Вапцаров, но въпроса е колко хора са такива в днешно време!!!

[Felis_Dirus]

Хахах...добре, предавам се!
Вече съм спокойна, че бъдещето на България е толкова интелигентно...
Няма значение...повече не искам да чета глупости и да оборвам простотии...писнало ми е от дечица като вас!
Поживейте и ще разберете за какво говоря...вие просто не знаете какво е явно....

Глупаво е да осъждаш гледни точки, различни от твоята, и е незряло да ги наричаш "глупости". Ти си на 18-19 (ако имаш и толкова) и вече си вряла и кипяла в живота, за разлика от нас, "дечицата". Айде, моля ти се..

[NH3]

i vapcarov da be6e jiv i toi nqma6e da moe da vi pomogne



p.s za tiq koito neznaqt postnatoto stihotvorenie e na Nikola Vapcarov - Pesen za 4oveka

p.s2 mnogo sum umen i na4eten

[November]

Знаете ли - да пускам темата беше грешка!
Какво ли мога да направя аз...
Все пак това си е мое мнение...мои мисли.
Не мога да променя нищо, не мога да накарам хората и света да станат такива, каквито искам, но пък мога да си помечтая, нали?
И май да - живея в лудница, в която за мен няма място!

Сбогом!

[Freeminded]

Сбогом!

Браво, реши се момичето най-накрая! - Кухнята, ножа, вените...

[Felis_Dirus]

Знаете ли - да пускам темата беше грешка!
Какво ли мога да направя аз...
Все пак това си е мое мнение...мои мисли.
Не мога да променя нищо, не мога да накарам хората и света да станат такива, каквито искам, но пък мога да си помечтая, нали?
И май да - живея в лудница, в която за мен няма място!

Сбогом!

Колко драматично. А можеш ли? И защо те трябва да бъдат такива, каквито Ти искаш? Това не е ли малко егоистично?

Не се заяждам, просто ми се ще да погледнеш по-реално на нещата.

[November]

Хахах...добре, предавам се!
Вече съм спокойна, че бъдещето на България е толкова интелигентно...
Няма значение...повече не искам да чета глупости и да оборвам простотии...писнало ми е от дечица като вас!
Поживейте и ще разберете за какво говоря...вие просто не знаете какво е явно....

Глупаво е да осъждаш гледни точки, различни от твоята, и е незряло да ги наричаш "глупости". Ти си на 18-19 (ако имаш и толкова) и вече си вряла и кипяла в живота, за разлика от нас, "дечицата". Айде, моля ти се..

Ами права си - нямам и толкова, но съм преживяла толкова много, че може би на някого за цял живот не би му се случило...Зле за мен, но това е без значение...
Вече разбирам някои неща, но колкото и да пишете, няма да ми промените мнението!
От части проумявам, че не всичко, което съм написала е вярно, но другото си е истина!
Може би всичко е било плод на нерви от моя страна, защото много неща ми се случиха, които не бива да преживява момиче на моята възраст, но е факт...

[November]

Знаете ли - да пускам темата беше грешка!
Какво ли мога да направя аз...
Все пак това си е мое мнение...мои мисли.
Не мога да променя нищо, не мога да накарам хората и света да станат такива, каквито искам, но пък мога да си помечтая, нали?
И май да - живея в лудница, в която за мен няма място!

Сбогом!

Колко драматично. А можеш ли? И защо те трябва да бъдат такива, каквито Ти искаш? Това не е ли малко егоистично?

Не се заяждам, просто ми се ще да погледнеш по-реално на нещата.

Не знам дали е егоистично, но със сигурност ми се вижда спасение..

И пак повтарям - не съм емо!

[Felis_Dirus]

Ако хората не бяха различни, светът нямаше да е толкова шарен и интересен. Фолк певици, емота, тъпанари без амбиции и всякакви подобни безмозъчни същества винаги ще ги има, но можеш просто да ги игнорираш, обграждайки се с хора, които харесваш, които са твой тип. Няма как да промениш останалите. Те просто са такива и това им харесва.

[Seducti0n]

Здрасти.
Не всички са егоистични, неграмотни, нагли, пропаднали без принцири и ценностна система.Но да, нормално е да разсъждаваш по този начин, предвид хората от обкръжението ти, нямам предвиди приятелското, а наложеното ти от обстоятелствата.
И какво да се прави не може на близо дя няма поне един човек на място, с ясни интереси, мечти, амбиции.Ти някак си, си се надъхала да откриваш и забелязваш само отрицателното у хората без да даваш превес над положителното.
Просто човек трябва да се стреми към това да открива истинското и ценното в хората.Така ще ти е по-лесно, сигурна съм.

[Sunny_stz]

Ami kakvo da ti kaja,ima vsqkakvi hora!Za6to se qdosva6???Vseki si podbira horata s koito da izliza i da bude priqtel!!!Jiveem v svobodna strana,vqrno e 4e ve4e ima mnogo malko stoinostni hora,tova naistina e tujno,no se namirat vse o6te mamka mu!!!

[November]

Здрасти.
Не всички са егоистични, неграмотни, нагли, пропаднали без принцири и ценностна система.Но да, нормално е да разсъждаваш по този начин, предвид хората от обкръжението ти, нямам предвиди приятелското, а наложеното ти от обстоятелствата.
И какво да се прави не може на близо дя няма поне един човек на място, с ясни интереси, мечти, амбиции.Ти някак си, си се надъхала да откриваш и забелязваш само отрицателното у хората без да даваш превес над положителното.
Просто човек трябва да се стреми към това да открива истинското и ценното в хората.Така ще ти е по-лесно, сигурна съм.

Ами, преди бях възможно най-оптимистичния човек, хората се смееха около мен, всичко беше прекрасно.
Имах приятелка, която ме разбираше, споделях с нея всичко и й вярвах безрезервно...докато не ме предаде, не се подигра с мен и не захвърли приятелствата ни!
Как да повярвам сега на друг?!
Има много, много чудесни хора, но никой не остана около мен!Всички са такива, каквито съм ги описала или просто не съм имала възможност да ги опозная.Аз съм свит човек и вече трудно допускам хора до мен

Ако хората не бяха различни, светът нямаше да е толкова шарен и интересен. Фолк певици, емота, тъпанари без амбиции и всякакви подобни безмозъчни същества винаги ще ги има, но можеш просто да ги игнорираш, обграждайки се с хора, които харесваш, които са твой тип. Няма как да промениш останалите. Те просто са такива и това им харесва.

Как да се обграждам с хора, които ги няма!Ти си късметлийка, че можеш да общуваш с такива хора, но какво да кажа аз за мен?!

[Muse_of_Madness]

"Песен за човека" съкс. Ще и направя пародия като се ерудирам още !малко.