здравейте, един приятел ме посъветва да напиша този пост, защото има нещо което наистина ме измъчва и много ми тежи
искам да кажа че пиша от неговия профил, и нямам нищо общо с мненията писани от него до тук.


става дума че от около два месеца и половина се виждам с едно страхотно момиче, даже съм страшно влюбен в нея. всичко е ок до тук си казвате, но тя е от ромски произход... ще ви обясня по подробно за нея за да добиете по-ясна представа преди да ръсите цинизми за нея!
запознахме се съвсем случайно на спирката на трамвай номер 7 в белите брези. исках да си купя билет и пред мен едно момиче също, но нямаше точно пари, а една банкнота от 20 лева при което бабичката нямаше да и върне и тя ме попита имам ли да и разваля (нямаше никой друг наоколо просто) и тогава направо ми се подкосиха краката, не съм притеснителен но си глътнах граматиката... такова момиче не бях виждал през живота си! просто невероятно красива, помислих си че има тен всъщност но както и да е, с много зор и приливи на топли и студени вълни развалих парите и се сговних едно такова, много притеснен бях съвсем сериозно! и зачакахме трамвая който естествено не идваше и се заговорихме... това беше ден който едва ли ще забравя скоро, направо сърцето ми щеше да изхвръкне, незнам защо си разменихме скайп (сигурно си мислеше че съм и аз от квартала защото като ме питаше ти от тук ли си, аз само смрънках "да да аха" а си бях оставил колата на ремонт на един сервиз малко по-нагоре всъщност...)
както и да е писахме си 2 дена няколко думи и аз бях все така спечен, но не ми излизаше от ума тия дни. след кратка почивка в писането от 3-4 дена пак си писахме и си контактувахме общо взето само чрез скайп (тогава си мислех че ходи на солариум просто), стори ми се супер нормално момиче, учеше в ТУ първа година (аз в унсс почти 4ти курс и си мислех че само при нас има мацки а в ту са ввещици ама тва е друга тема). и така веднъж пихме селд 2 седмици за пръв път кафе в студентски град, бях направо най-щастливия човек, егоиста в мен беше във вихъра си! почти всички ни гледаха и явно завиждаха, беше супер (съмнявам се че заради другото са ни гледали, не може да се познае така лесно) като я изпращах и казах че има хубав тен (как се изложих, ама нямаше и как да зная, даже да предположа) тя много се смути и не отговори нищо... след това не ми писа с дни в скайпа, като я потърсих да питам какво става тя каза само едно "остави ме" беше като гръм от ясно небе ебати, но не исках да я оставям и все пак си измолих още едно кафе, където тя беше доста пестелива от към думи и беше много напрегната - накрая като я питах какво и е, ми каза че всъщност не е тен а си е така (стана ми още по неловко, защото в първия момент не зацепих за какво става дума) тя стана да си ходи почти разплакана и чак тогава загрях. говорихме си много малко докато я изпращах. в първия момент си мислех много неща, но вкъщи доста мислих, не исках да е това края... имахме толкова много общи неща, беше толкова забавно, имаше най-главното тръпка!
една седмица нито влизаше в скайп,, нито си дигаше телефона - направо се побърках, обаче аз звънях всеки ден и сега ще ви спестя подробности, но сме от достатъчно време заедно.
обаче някак си ме тревожи един въпрос и то доста, само най-добрия ми приятел знае че ходим с нея и е доста скептичен, баща ми не знае (а и не е нужно още понеже живея самостоятелно) а при нея само брат и знае за мен (който също е много разбрано момче, малко по-голям от мен и работи за една компютърна фирма... обаче ми го каза, каза че ако я нараня лино ще ме убие! което звучи доста страшно...) аз не мисля да го правя, защото наистина много я харесвам, не е като останалите момичета с които съм бил - гадни курви мислещи само за пари... първо че тя живее в много по-хубав квартал и има явно доста повече пари от мен -нищо не и липсва, нито скъпи дрехи, телефони, бижута, не че ме интересува това. не е от циганите (няма нищо против това, даже сама така си казва) дето живеят в гетото, абе съвсем нормални хора има явно сред тях, даже не може да познаеш защото не е даже черна, съвсем леко мургава- като тен, но най-важното е че с нея е различно, има страхотна тръпка, в пъти по-красива е, добра, мила, разбираме се страхотно, което е много важно. обаче излизаме навън много рядко, освен събота и неделя, когато сме почти винаги в пловдив, просто палиме колата и се махаме за два дена... ама не е работа да се криеме така, защото тя лъже тяхните че е с брат си някъде и на момчето му се налага постоянно да лъже че е при него (той живее също самостоятелно), а иначе повечето време сме в нас и гледаме филми или просто си говорим и откриваме много нови общи неща - просто и двамата явно ние страх от предразсъдъците на хората, главно на "приятелите" ни, не знам защо. какво толкова има? и най-добрия си приятел като питам и той не знае защо, ама само казва "по-добре не се занимавай" но не знае защо... а аз никога не съм откривал нещо подобно в друго момиче - толкова е хубаво всичко... и ще се борим, със сигурност!

ами това е, знам какво ще кажете: цигани мръсни, ти си луд, кво се занимаваш, няма ли други, и такива неща... но съм убеден че струва много повече като човек от почти всички вас взети заедно, най-хубавото нещо което ми се е случвало от години.. само не знам защо е така трудно, но няма да се отказвам, нито тя

ако искате споделете мнението си, и се извинявам че е така дълго, и че не съм вече тийн отдавна и въпреки това пиша тук (както и приятеля ми, той не знам защо пише също