Начала

[ScionOfStorm]

Това ми стана едно от любимите

Начала

Аз бях...бях там,
По дяволите.
По ангелите, ако щете.
Защо пък срам?
Бях Създателя.
Бях самите те – Крилете!

Бях преди векове византиец.
Роден - най-прекрасния убиец.
Предадох Иисуса за едно
Мръсно, опетнено число.
Заедно със Зевса после изградих
Най-могъщата планина,
По-велика и от най-ефирен стих.
Въплътената светлина.

Видях с очите си на ястреб настървен
Как Страхливият Красота хитро отне.
Как Измаменият втурна се, люто разярен
И името на подлеца той прокле.
Бях там, когато Овцата страхлива се скри
А после колоса сред смъртните покоси.
(В петата
А къде остана
Красотата?)

Най-могъщият съм. Небесен деятел.
Най-низкият. Какъв срам. Предател.
Търгувах с блясък. Търгувах плът.
Бях син, дом напуснал. Син на път.
Сатирите бяха моите демонични Музи
Бог около врата ми после Кръста нахлузи.

В синевата, що е алена, се извисих.
В мрачината, що свети сляпа се снижих.
Бях охлюв, безгръбначно, нисък
Лазих, безкрай лазих по тревата.
Бях бебешки плач, майчин писък
Бях орел, Царят в небесата!

Вижте ме, окалян в чистота.
Скоро иде край, скоро ще умра.
При моят стар другар ще се извися.
Ще ми омръзне. Балансът да възстановя
В Геена ще властва незрим регент - моя ръка.
Ням съм, но пък ще пея за Есента.
(При ангелите в белоснежна дивна зима.
До демони, де Лятото нивга не отмина...)

Отивам. Бягам. Или тичам?
Не обещавам, не се вричам.
Време е за най-познатото ми
Господарство.
Там, където съм просто себе си -
В мъртво царство.

[Shadow_Walker]

хубаво е :]
п.с. нещо си навлязъл в дълбокия символизъм може би :]

[sometimes_]

Някак си ми напомня на "Септември", но това е по-добро.

[ScionOfStorm]

Бре о.О
Е, с Милев ми е доста раничко да се сравнявам, ако въобще някога успея да му стъпя и на малкия пръст. Силен комплимент, мерси :>

[LordOfLight]

Перфектен, каквото и друго да кажа малко ще е