Ръжда
Ръжда, ръжда
Тече във вените
И е кръв; кръвта
Из от масло земите.
Река, река (е тя)
И Бог в нея пак се прероди.
Земя замря, заря
В мътни петна туфи напои.
Родих, родих (и още как)
Тройни ръце и десетки очи.
Земя замря, заря нощ(та) пак уби
Светлина изтъмня (в зрак!)
Ръжда, ръжда пее из земите.
Река, река от масло тлее в очите.
Свършиха, заглъхнали зарите.
Индигови изврещяха светлините.
Край на танца безстъпков на душата;
Само мастилени петна по земята.
"И знам, че през каквото и да те накара да преминеш, каквото и да ти донесе съдбата, ще се справиш. Защото си личност. Защото духът ти е най-силният, въпреки и някога печален, който някога съм усещала."
както винаги трудно за разбиране и по некаф странен начин готино