С всеки миг усещам, че те губя,
като пясък между пръстите изтичаш,
опитвам да те върна, но не мога,
отиваш си, а съм безсилна да те спра.

Кажи къде е огъня в очите,
кажи къде е онзи трепет от любов,
кажи къде зарови й мечтите,
счупи ги на хиляди парчета.

Няма те, когато се нуждая
от твойта ласка и добра ръка,
и несподелени чувствата остават -
няма с кого да ги споделя.

Дори, когато с теб сме двама,
усещам, че отново съм сама,
няма обич във сърцето ти,
прегръщаш ме с измръзнали ръце.

Незная как със тебе да говоря,
не намирам нужните слова,
колко много искам да ти кажа,
а не искам да те нараня.

Преструвам се, че съм щастлива,
но уви - не е така
и с всеки удар сърцето ми умира,
което днес не искаш да спасиш.