Живот

[ScionOfStorm]

Живот.

Седим с нея,
И просто пием.
Насила грея.
Просто си пием.
На маса с пет крака.
Половин моя – на зрака.
Другата – нейна. Плака
Там преди дървото.
Беше сечивото.
Стиховете бяха девет,
Ще станат единадесет.
Няма значение, всъщност
Стигнат ли до тринадесет.

Усмихва ми се от другия край,
Небрежно, някак неангажиращо.
Сляпа Съдба й виках преди май.
Мащеха на желание умиращо.
Две очи. Изпод качулката ме гледат
Навъсени, виждам незримите ириси.
Обвивки на душа те с размах белят.

„Числото ти е седемнадесет.
Толкова зими, толкова и лета.
Живот насила даден, насила взет?
Виждам вътре в теб нея, отровата.
Да не би скрита да е тихомълком тя
В лявата струна, що изгражда Песента?”

„Осем”,
Казвам аз.
”На косъм
Ще лежи моят час.”

Разперва тя ръце. Толкова гривни.
Толкова злато и сребро – все дивни.

„Двадесет и пет да е тогава.
Ще танцуваш лудо на жарава.
Когато дойде за теб четвърт век
Дъждът на живота ще спре своя тек.
Косата ще осигуря, за теб наострена
Дръжката на ковчега пък ще е костена.
За това, че грехове по земния път си извършил
Ще те накажат ангелите и велики Михаил.”

Мой ред е да се вяло усмихна.
Бурята в бурята утихна.

„Не вярвам аз обаче в герои светли такива.
Кожата ми ще я разкъса страстна самодива.
Как и да е, ковчегът ще помоля, ти осигури
Душата почерняла в пламъци ще се възроди.”

Сделката е ясна,
Чиста. Прекрасна.
Стискаме ръце, плът и бяла кост.
Масата с пет крака...тя е мост.
Сключих с нея над дървото гнило един облог
В който аз самия поставих се като залог.

[Dumb]

Разперва тя ръце. Толкова гривни.
Толкова злато и сребро – все дивни.
Искам само да попитам, гривните красотата и блаженството на живота ли символизират?
ПС: Много ми хареса

[ScionOfStorm]

Хм, хубава интерпретация, но не това съм целял. :Р

По-скоро това, че съдбата е най-богата, по-богата от всички ни, взети заедно. Просто защото ние притежаваме неща, но пък тя притежава нас + нещата.

Нещо такова, не мога точно да го формулирам. ;р