
Първоначално написано от
Lord_Of_The_Night
Ще излезе малко дълга темата,ако на някой му се чете,но просто имах нужда някаде да го напиша.
Значи моята история започна още преди една година,лятото се запознах с на един мой добър приятел гаджето,отначало нали изпитвах някакви симпатий към нея,но си казах тя е гадже на моя приятел нищо повече.С времето можах да опозная какъв прекрасен човек е и наистина се влюбих,не не използвам думата еи така,това е единствения път в живота ми,когато към някой съм изпитвал такива силни чувства.Имахме толкова общи неща и интереси,когато си говорех с нея се чувствах сякаш се рея из облаците,достатъчно беше да я зърна и всичко се оправяше,дори да имах лош ден.В продължение на много време само тя ми беше в ума,видех ли някое момиче пак за нея се сещах,толкова бях се влюбил,че просто не бях на себе си.И сигурно се досещата,че нямаше какво да направя,защото тя беше гадже на моя приятел.Много време аз се измъчвах,всичко между тях вървеше добре и аз си казах,някакси трябва да го преглътна и да единственото което можех да направя е да проявя търпение,важното е че е щастлива макар и с друг.Така и не и признах чувствата,защото ситуацията щеше да стане много сложна.След една година те се разделиха.И ето един месец не бяха заедно,май се бяха скарали незнам,и нали аз исках да се видим,и мислех да и призная какво чувствам,но тогава разбрах че те отново са заедно.И представете си чувството беше неуписуемо болезнено,тамън когато се появи ''светлина в тунела'',всичко се срина с гръм и трясък.Всяка надежда се изпари и направо вече незнам какво да правя.Точно когато се появи надежда,всичко си доиде по стару му.
Благодаря на всички които са си направили труда да го прочетат.