Първото ми увлечение беше 5. срещу 6. клас. По един мъж на 23, ако не се лъжа. Висок, със сравнително дълга (малко над раменете) кестенява права коса, тъмнокафеви очи. Познавахме се бегло, прекарахме 4 дни заедно на рали "България", той беше приятел на баща ми. Ясно е защо не съм могла да изпитам нещо повече от някакво харесване.

Второто ми увлечение: краят на 8. клас до първата половина на 9. Метъл, с дълга под раменете светлокестенава права коса, едър, с кафеви очи, които присвива адски сладко, когато се усмихне. Не се познавахме, докато го харесвах, а след като срещнах приятеля си и забравох за всички други, успях да се сприяеля с него. Не можах да се влюбя, защото не го познавах въобще. Харесвах представата за него, която си бях изградила в ума си.

Третото увлечение: започнах да си пиша с бившия на най-добрата ми приятелка - дълга (под раменете) чуплива тъмнокестенява коса и тъмнокафеви очи с прекрасни отблясъци. Незнайно защо само по негови снимки и по лафчетата, които си разменяхме в чата, успях да си загубя ума по него. 4 месеца си писахме, а бяхме от 1 училище, еднаква смяна... Нямах смелост да направя крачката, все пак това още уж се водеше някакво детинско увлечение.
Заварката стана, когато прекарахме заедно нощта срещу 1. юли и посрещнахме изгрева. След 5 дни, на концерт на Щурците в града ни, приказката между нас се случи, без да има перспектива скоро да завършва - вчера отбелязахме 11 месеца заедно и смятаме да ги направим още много.
Струва ми се, че точно това е моята истинска първа любов. Аз го познавам перфектно, както и той мен, затова си мисля, че в този случай чувствата са наистина истински.