Миналото лято на Слънчев Бряг,седнали бяхме на една пейка,гледахме плажа и луната,беше страшно романтично..говорихме си за някой неща от живота,за някой пречки за връзката ни и така нататък,разплаках се.Бях толкова щастлива но също така и леко тъжна,осъзнавах нещата толкова добре колкото никога до сега.Той ме прегърна силно,доближи устните си до ухото ми и нежно ми прошепна:,,Винаги ще съм до теб,Обичам те страшно много''.. Когато се сещам за този момент ми става страшно тъжно..бих дала всичко за да почувствам това което почувствах тогава отново..