Липса на чувства -> преодоляване(как?)

[CucAgMuH]

Интересно но последната седмица не чувствам нищо. Само понякога ми е леко тъжно. Всичко ми е някак безинтересно, семпло и ме дразни...

Например на ресторант... дразнят ме сервитьорките. Менютата ме дразнят. Почерка в тях. Забелязвaм и най-дребното петънце на покривката, което е в далечният край на масата. Дразни ме докрая. Ако не са ми донесли люта чушцица към мешаната скара ми е криво. А ако са ми донесли ми е още по-криво че не са ме попитaли дали да ми донесат и пак не я ям. Ако пече слънце му тегля по една майна на ум. Ако не пече пък мрънкам че има облаци и може да завали. Мисля че схванахте идеята в основни линии... така е за всяко едно нещо...

А, за хората е малко по-различно... Идва да ми се жалва един познат - притискали го от банката да връща пари, иначе му вземали апартамента, ако съм можел така да му услужа с 8000 лева, той до 2-3 месеца щял да ми върне 10... през едното ухо - в другото... ще спи в кашони, ако се наложи, какво толкова. Малко ли хора го правят? Не. Значи не е невъзможно и за него. Потупах го по рамото, казах му че тия дни като ми се освободи време ще мръдна да дръпна пари от някоя сметка, ще му дам. Обаче отидох ли? Не. И що? Защото не искам ли? Пак не. Просто нямам желание. А банката е на 3 минути пеша от вкъщи... Два-три дни са минали оттогава... С другите си познати пък съм станал неприятно откровен. Гледаш го - идиот - облякъл се във черен костюм, с бяла риза. "Извнявай, Ванка, ама ти да не си станал сервитьор нещо?" (административен директор е, бел.авт.). Или пък моята... "Бичкам си те" - аз вдигам рамене, продължавам да се занимавам с кафето/цигарата/каквото-там правя. Все едно са ми казали "В момента е еди-колко си часът, еди-колко си минути и еди-колко си секунди". И още много и много подобни примери...

Често пък от нищото идва някаква неопределена тъга. Тогава сякаш изпадам в транс - спирам да слушам кой какво ми говори, гледам някъде неопределно, пия си кафето/уйскито и пуша. И е тъжно. Не знам защо, ама е така. Паля си цигара след цигара. После(като свършат цигарите около мен) по принцип или следва студен душ да се съвзема или си легям да дремна.

Искам някак си да се измъкня от това състояние. В момента сякаш съм спрял на едно място и не съществувам...

[Nefarian]

УоУ-а помага в такива ситуации...

[SunShinePearl]

zapo4ni da izliza6 pove4e s fr i mejdudrugoto vseki e izpadal v takiva situacii i na men mi se e slu4valo,apak i az sam kato tebe i na men ponqkoga ot ni6to mi stava krivo dori i pla4a.No kogato izlizam s fr tova 4uvstvo iz4ezva i vse edno sam druga,prosto razpusni

[babity]

УоУ-а помага в такива ситуации...

С какво? Вдигане на нервите?! Не, че имам по - добър съвет де, ама и аз съм на същото дередже. Имам толкова много неща, за които да се погрижа, ама не ми се прави, все едно ми е, какъв ми е успеха по биология, дори не чувствам притеснение относно това, че ще е кофти, а оценката ми трябва. Това е просто пример, ама с всичко ми е така. Не ми се и излиза вече... Само от време на време минава някой куч около мен - живвам докато го нацелувам и после пак апатия... От месеци ми е такова. В почти пълна изолация съм, ама не ми пука. Ако измислите лек - споделяйте го, ше е нужно!

[Ivalinka]

то си е до психиката на човек...мисли си за нещо хубаво,което ще ти се случи в бъдеще,мечтай....

[Chacho]

Ако искаш промяна - трябва да си промениш мисленето. Радвай се на хората, на нещата около теб. Веднъж живееш, недей да си пропиляваш живота в дразнене. Някои хора са рокзвезди, други филмови актьори. Ти? Вкарай малко разнообразие в живота си. Обмисли си приоритетите пренареди ги, махни някои задължения и връзки с хора ако трябва и се захвани с нещо ново. Просто го направи, ей така без да имаш голям стимул. Той ще дойде след това. Запознай се с готини хора и прави нещо забавно или нещо смислено, от което ще има полза за теб или за някой друг. Пробвай да слушаш друг вид музика. Мисля, че решението е в драстичната промяна.

Има една ситуация с двама души. Те са стари познати и се разхождат, оглеждайки света около тях - трева, небе, хора, сгради.

Първият се дразни от зеленото, крие се от небето, избягва или гледа намращено хората и го потискат сградите.

Вторият се радва на тревата, тича под небето, усмихва се на хората и разговаря с тях, гледа високите сгради и се сеща за амбициите си.

Сами избираме как да гледаме на света и да решим дали ще се борим в живота за нещо, дали не и дали ще сме щастливи. Винаги ще има хора като първия човек и хора като втория - ти като кого искаш да си?

[MonSitY]

трябва ти драстична промяна!!!!
излизай повече или стани емо ама това не ти го препоръчвам

[CucAgMuH]

Добре де, като нямам за какво да се боря и за какво да мечтая, какво правим?

ПС. Не знам как се става "емо" и честно казано не изпитвам необходимостта да се причислявам към каквато и да е група... стадният инстинкт в мен е закърнял.

[SiNiStEr]

Добре де, като нямам за какво да се боря и за какво да мечтая, какво правим?

ПС. Не знам как се става "емо" и честно казано не изпитвам необходимостта да се причислявам към каквато и да е група... стадният инстинкт в мен е закърнял.

Ето така се става емо
http://vbox7.com/play:8f9964af
http://vbox7.com/play:8f9964af

По темата:има ли нещо за което да се тревожиш?
Гледай от хубавата страна на нещата,разпусни малко

[Mnogo_ste_zle]

Спокойно, ще ти мине.Такъв е пубертетът.Сигурно се чувстваш и незначителен и се отчайваш от невероятното безсмислие на всичко.
Седни си на задника, избери един близък човек и се опитай да напишеш 15 причини да го обичаш, понякога помага.
Или си хвани гадже :Р

[Mnogo_ste_zle]

Съжалявам, явно отново надцених човечеството, принципно съм на мнение, че 20 години са достатъчна възраст, за да се осъзнае човек

[CucAgMuH]

Или си хвани гадже :Р

Че сегашната толкова ли е зле?

Съжалявам, явно отново надцених човечеството, принципно съм на мнение, че 20 години са достатъчна възраст, за да се осъзнае човек

Е, то си е строго индивидуално развитието на всеки индивид(погледни "Отклонения то статистическото аритметично средно" и "Дисперсия на средните величини" би трябвало да ги има на лекции из нет-а). Аз според мен съм си осъзнат(логично е всеки така да мисли за себе си). Ти обаче можеш да погледнеш нещата отстрани и да посочиш евентуален пропуск който на мен "ми остава в сянка". Та, къде според теб ми куцат нещата(в частност с осъзнаването)?

[Mnogo_ste_zle]

Верно, че си писал за сегашната .. абе с това "бичкам те" не вдъхва много доверие ;Р
Принципно склонност към прекалени размисли и меланхолия се свързват понякога с липсата на половинка (било то защото човек сам е решил да е сам или по други причини)
Може да е предизвикано и от застой във връзката ви, кой знае.
Беше споменал и че нямало за какво да се бориш и си нямал мечти.Посредством това ми беше първата асоциация с неосъзнатост (:
Ако сериозно смяташ, че няма за какво да се бориш .. жалко е, тъпо е, детинско е.
Не си ли струва да се бориш за това да направиш дните си по-добри?Или поне не толкова дразнещи, разнообразявай.
Направи някоя простотия, понякога помага.И онова за причините не е лош вариант ;Р
Мислил ли си да скочиш в някой фонтан

[GregoryHouse]

Ти първо разбери какво те е довело до това състояние и чисто и просто го отстрани Защото ти все пак описа симптоми...следователно има причинител...открий го и като хирург го резни...

[vvs_go]

bqh izpadnal v ne6to podobno namerih si hobby i si4ko e ok

[watermelon]

Проблемът, пич, е че нямаш проблеми! Всичко ти е наред, ама все нещо не достига.. и аз съм била така. В такива ситуации обаче човек става непукист и такива ги ръси на приятелите си, че скоро си създава проблеми и пак се връща към състояние на "пука ми". При тебе явно не се е получило.. тогава сам си разнообрази живота. Ама не с УоУ и баклава на корем, пробвай нещо наистина яко. Запиши се на някакъв спорт, вземи си куче - тъпо е, но помага.
В краен случай, ако е чак толкова тежко - забъркай се в каша, сбий се в бар ако трябва (е все пак внимавай с глупостите!) Успех

[CucAgMuH]

Добре, днес се размах от глупости.

Като начало - бях буден в 8 сутринта. По принцип тогава тъкмо съм си легнал... Първата ми работа беше да заведа пожарогасителя на колата си на кафе. Буквално. Настаних го на столчето до мен, поръчах му черно късо. Подразни ме непрофионализма на сервитьорката помисли че се шегувам и не му го донесе, докато изрично не повторих и потретих. Четох вестник, ебаси(да, на кафе в 8 сутринта няма какво толкова да правиш). И това не го бях правил. И се опитвах да се наслаждавам на чалгата която бяха пуснали в заведенийцето. По ваш съвет потърсих някой по-едричък за конфронтация. Бармана пасваше идеално - хем нямаше да ме почупи много, хем пък ми беше извън категорията да го сгъна без голяма доза късмет. Изчаках го да си запали цигара и с викове: "Пожар! Пожар!" се завтекох с пожарогасителя към него. Мислех че ще отреагира, а той се гипсира и гледа тъпо, докато не пуснах стуята... После беше ядосан. Викам си - стана. А пък той взе да философства. вика ми: "Ти наред ли си?!?" и аз спокойно му отвръщам: "Не, толкова ли си личи?". Той продължава: "Ще те пребия бе откачалка такава" аз не се сдържах, доволен че плана е проработил и се ухилих до уши: "Хайде". Сервитьорката пък извикала полиция Идват господа полицаите и ми викат "Документи за проверка". Боят пропадна. Хубу, ама документите са в колата. Поразтъкпахме се до там. Цели 25 метра - аз си влача пожарогасителя. Вземам си алата-балата където си държа документите и им го подмятам. Единият от тя го разглежда, пребледнява, вика останалите. Усещам аз че нещо не е наред. Гложди ме едно такова любопитство... Идват те, показват ми една карта и ми викат: "Това откъде го взе". Поглеждам аз какво пише на картата - "МВР Република България, Полковник Еди-кой-си". Бах. Този не го познавам. Обачеее, веднага се сещам - беше си забравил документите в бара човека, и ми го бяха дали да му го занеса към обед, когато се събуди и отиде на работа. И трябваше да е дискретно... -.- "Тъкмо се бях запътил да му ги връщам, че ги забрави снощи, а сигурно ще му трябват" още по-спокойно обеснявам аз. Следва: "Качвай се и карай да му ги връщаш, а тука все едно нищо не е станало, ние ще се оправим"

Отивам да му ги върна. Дискретно, какъвто беше плана. После минахме да сменим гумите. На колата. На г-н Управителя на "клуба с момичета"(забрани ни да му викаме "дупката с курвите" и "стриптизьорника" - градяло лош имидж, гонело клиентите ). После тествахме гумите му в реални условия. По мое мнение половината останаха по пътя и до една седмица ще трябва пак да ги сменя, ама щом той се чувства добре така... Отидохме да пием по още едно кафе у тях. И да си дам мнението за "новите момичета". Явно бизнесът е в криза. Или критериите са паднали. Или пък моите са се вдигнали - все едно. Никоя не ми направи впечатление. Изпратихме ги на "разкрасяване". Тоест - да се мажат с кал и сродни гадории, убедени че така ще изглеждат по-добре. Понякога имам чувството че светът е откачил. Мажеш се с кал - ставаш по-хубав... Един вид - ториш се, ама не точно с тор. Някой ден, ако им кажат че с тор се получава по-добре сигурно и с тор ще почнат...

В три следобед не издържах и отидох на психиатър. Мислех че ще помогне. Мацката като цяло е много зарибена, но не ми предписа хапчета, което автоматично ми свали оценката за нея с 5 единици, като достигна мечтателна стойност от минус двайсет и седем по десетобалната. Според нея съм бил имал проблем - приемал съм нещата прекалено навътре за прекалено много време(визира една от бившите ми приятелки май, кой знае) и по някое време просто съм решил че ми идва в повече. Затова съзнанието било дало блокаж на нещата които ме наранявали. А един мармот настройва безжичен рутер линксис за да играе УоУ... Жалко че чак на третият час от терапията се усетих че цялата ситуация издиша и това с психиатрите наистина е тъпо. Платих си и се прибрах. Никога не си хвърляйте парите за такова нещо.

Ми т`ва е. Хобита си имам, кучета не ща(имам котка в момента). Скачането във фонтан едва ли ще промени нещата(при все че баща ми го прави като пийне, не искам да го правя семейна традиция ). Явно ще си седя така... Благодарско все пак че пробвахте да измислите решения на проблема...

[CucAgMuH]

Аз разбрах къде ми беше грешката... като си луд предпочитат повече да ти приказват вместо да ти налитат на бой

[varnen4e]

Всеки има такива моменти. Опитай се да се разнообразяваш повече.

[watermelon]

Аз разбрах къде ми беше грешката... като си луд предпочитат повече да ти приказват вместо да ти налитат на бой

That`s right! Вземи си рибки... а и за фонтана - ако все пак се решиш на тази стъпка, внимавай, щото четох някъде, че някои фонтани пускали ток

ПС: Що не скочи на бой на терапевтката

[GregoryHouse]

Не знам какво да кажа освен, че кефиш а що се отнася до ситуацията ти мнението ми е по нагоре